Лира Литературно-рекламна Агенция
Сара Дж. Маас ни привлича в света на фантазиите си от 2012 г. насам и не показва никакви признаци да спре. През 2018 г. три нейни книги ще се появят на бял свят, а Сара си спечели призът „кралица на YA фентъзито“.
Oписват Ви като кралицата на YA (young adult), как Ви кара да се чувствате това?
За мен е чест, че всъщност някой изобщо ме нарича „кралица“! Има толкова много други невероятни автори на YA фентъзи, които също напълно заслужават да се нарекат кралици. Аз съм възхитена от моите почитатели, които са подкрепящи, ентусиазирани и прекрасни. Дори не мога да опиша колко много значи за мен тяхното признание и това, че са оставили книгите ми в сърцата си. Изключително благодарна съм за всичко, което направиха за мен.
Започнали сте да пишете първата си книга, когато сте били само на 16 години, знаехте ли още от самото начало, че искате да напишете фентъзи роман?
Да! От най-ранна възраст живеех наполовина в този свят, наполовина в някакво друго царство. Винаги съм бил привличана към фентъзито − това, което обичам да чета и пиша най-много.
Можете ли да опишете какъв е типичният Ви ден на писане?
За съжаление, това е една голяма рутина. Сутрин трудно се събуждам, така че обикновено си запазвам часовете преди обяд, за да свърша някои задачи, които не са свързани с писане. След като моят творчески мозък се събуди (благодарение на няколко чаши чай или кафе, според настроението ми!), тогава започвам да пиша или редактирам книгите си и обикновено приключвам до вечерта. В зависимост от това какъв е крайният ми срок, спирам за вечеря (и запазвам вечерните часове за гледане на телевизия или четене). Понякога работя до ранните часове на сутринта. Правя го буквално 7 дни в седмицата през по-голямата част от годината.
Трудно ли беше да се върнете в света на Дворовете отново толкова скоро, след като приключите с „Двор от крила и разруха“?
Всъщност започнах да пиша „Двор от скреж и звездна светлина“, докато създавах предишната книга, така че предполагам, краткият ми отговор е: Не (ха!). Започнах да пиша четвъртата книга, защото просто не бях готова да кажа сбогом на този свят и понеже погледнах малко към бъдещето. Разбрах, че все още има толкова много истории, които трябва да видят бял свят, и че за много от героите техните пътувания едва сега започват. Освен това ми беше изключително забавно, докато пишех последната книга. Затова реших, че това е история, която искам да споделя и с моите читатели. Така че “Двор от скреж и звездна светлина“ приключи като инсталация в поредицата. Тя е по-дълга от новелата, но определено не е пълен роман, което означава, че няма големи лоши момчета, които да победят, или епични битки, въпреки че тези герои определено все още се борят с последиците от „Двор от крила и разруха“ (както по отношение на техния свят, така и по отношение на личния им живот). Приказката ще продължи в предстоящите романи…
Ако можехте да донесете нещо от Вашия фантастичен свят в нашия свят днес, какво ще бъде то и защо?
От „Стъкления трон“− Абраксос − обичам да виждам войниците. От Дворовете − Рис. Категорично Рисанд. (Той не е „нещо“, но … вие знаете какво искам да кажа.)
Какъв е най-добрият отзив, който сте получавали от читатели за Вашите книги?
Имаше толкова много отзиви от читателите, които дълбоко, дълбоко ме докоснаха, че е трудно да се избере само един! Да чуя от някого, че моите книги са ги вдигнали на крака през особено труден период или са им помагали за личностното им пътуване, винаги е такова приятно напомняне за това, защо обичам да пиша. Заради него си заслужава.
Накрая, какъв съвет бихте дали на хората, които искат да напишат свои собствени романи?
Много хора ще гледат на вас несериозно. Но никога не ги слушайте. Пишете за това, което обичате, и загърбете останалото. Това е дълъг път за извървяване, но не и невъзможен.
Превод от Яна Дуржева по unitedbypop.com
Втората снимка е от Елица Печева, Хеликон Плевен
