Лира Литературно-рекламна Агенция
„Хеликон“ стартира поредица от детско-юношески заглавия за лятно (и не само) четене. Защо задължителното четене да не бъде много приятно? Предлагаме ви четири от любимите на всички ни заглавия в нови, красиви и най-вече на добра цена издания.
Начало на поредицата поставя една от обичаните класики, която известно време не можеше да бъде намерена на българския книжен пазар – история за семейните отношения, за приятелството, любовта, писането и борбата за щастие – „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът.
„Малки жени“ излиза през 1868 г. по поръчка на издателя на Олкът. По това време тя пише кратки разкази, но според него публиката иска силен роман. Вдъхновена от собствения си живот, тя го написва и вече 150 години поколения читатели се влюбват в него. Както това става още на времето, така че Олкът създава още 3 части – „Добри съпруги“, „Малки мъже“ и „Синовете на Джо“.
Във времето на гражданската война в САЩ една грижовна майка и четирите ѝ дъщери се опитват да се справят със суровото ежедневие и тревогата по бащата, който е на фронта. Грижат се една за друга, насърчават мечтите си и градят ценностните си системи под нежното възпитание на любящата си майка. Романът поднася букет от запомнящи се характери. Всяка от сестрите Марч е със свой собствен темперамент, но ги свързват общите ценности и силната сестринска обич.
Сред първите четири заглавия на поредицата на „Хеликон” са още „Алиса в Страната на чудесата. Алиса в Огледалния свят“ от Луис Карол, както и вечните български класики „Под игото“ от Иван Вазов и „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов.
Едва ли има малко дете, което да не е мечтало поне веднъж да си поговори с Котарака без тяло, Лудия Шапкар, Червената царица, Хъмпти-Дъмпти, Туидълди и Туидълдум, Еднорога или някои от двамата конници. А препрочетем ли книгата като възрастни, разбираме колко смисъл и истини има в нея.
„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.” Така Алеко Константинов описва своя бай Ганьо през 1894 г. Повече от век по-късно, „бай Ганьо” се използва като нарицателно за цяла една култура, а историите му са по-актуални от всякога. Забавни, окарикатуряващи, философски, разказите на Алеко Константинов за бай Ганьо са едно от най-ценните съкровища на следвъзрожденската ни литература. Може би още по-необходими ни днес, за да погледнем по-ясно към българската народопсихология.
Макар и създаден преди 130 години, „Под игото“ е съхранил до ден днешен свежестта на езика си, с който са обрисувани хора, събития, природа. Най-обичаният и най-четеният български роман е заслужил с основание голямата си слава. С любовта си към България и с преклонението към героизма и страданията на нашите предци този бисер на родната литература ни вълнува еднакво силно и в младостта ни, и в зрелостта. А романтичният патос и горчивата самоирония, наситили страниците му, са ни още по-скъпи, защото – в лутане между тези две крайности – преминава и личният живот на всеки от нас, и националната ни история.
