Начало / Интервюта / Ерик дьо Кермел: Книгите, които четем, разкриват какви сме

Ерик дьо Кермел: Книгите, които четем, разкриват какви сме

Eric-de-kermelКнижарката от Площада на билките“ (изд. „Кръгозор“) е проникновен и емоционален дебютен роман на Ерик дьо Кермел, посветен на удоволствието от четенето, на любовта към книгите, на силната връзка между читател и книжар. След дълги години като журналист французинът прави първите си стъпки в писането на книга, но няма очакванията, че тя ще бъде издадена. Затова, когато я публикуват и започва да получава възторжени отзиви, той е изключително развълнуван.

„Започнах да пиша за удоволствие, споделя Кермел. Имам няколко ръкописа в шкафа си, които много харесвам, но едва ли някога ще видят бял свят. Но с „Книжарката от Площада на билките“ беше различно, най-вече защото съпругата ми Изабел много хареса текста и ме окуражи.“

Заедно с актрисата Изабел Отеро живеят близо до град Юзес, където се развива действието в романа. Там, на Площада на билките, наистина съществува книжарница, наречена Le Parefeuille. Тя се е превърнала в средище на местния културен живот – в нея се провеждат срещи с автори и литературни четения. Когато ходят в Юзес, двама съпрузи често се отбиват там:

„Много е важна връзката, която хората изграждат, когато посещават някое градче. Те идват, за да видят околността, красивите сгради, но трябва и да се потопят в социалния живот, да общуват с местните.“

Когато един ден собственикът на книжарницата съобщава, че ще я продава, група приятели на Кермел, сред които издадели и журналисти, решават да поемат юздите и я купуват. Тази случка дава идея на автора за романа му.

213829_b„Всичко е художествена измислица, но съм вдъхновен от моя живот, от разговорите и от отношенията с близките ми хора. Тъй като не мислех, че книгата ще бъде публикувана някой ден, бях по-свободен в писането си.“

Главната героиня Натали винаги е мечтала да бъде книжарка. Великодушна и пламенна, тя бързо успява да създаде връзка с хората, които посещават книжарницата ѝ. Тя се превръща в своеобразен лечител, който вместо билкови чайове и лекове, „предписва“ книги на своите „пациенти“. Тя ни разказва историите на своите клиенти – забавни или трагични, но дълбоко емоционални.

„Книгите, които чете човек, разкриват що за личност е. Книжарят знае много повече за своите клиенти, отколкото предполагаме. Затова смятам, че за да си книжар, трябва да обичаш книгите, но още повече трябва да обичаш хората.“

Но как е успява Ерик дьо Кермел да пресъздаде историята толкова добре от първо лице, женски род?

„Ако мога да вляза в образа на жена, то е защото като всеки мъж има женска страна в себе си. Моята ясно се проявява и аз я приемам. Това е може би е по-добрата ми половина и съм щастлив, че мога да пиша в женски род. Аз съм от онези хора, които се застъпват изцяло за равенството между половете.“

За Ерик дьо Кермел романът му вече принадлежи на тези, които ще го прочетат.

„Всеки може да прави с него това, което си иска. Странно е да дадеш толкова много от себе си и да нямаш представа в какви ръце ще попадне книгата ти и как ще повлияе на читателя ù. Но се надявам да донесе удоволствие и вдъхновение.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *