Лира Литературно-рекламна Агенция
Джонатан Франзен е обявил, че следващият му роман ще е и последният, твърди в. „Гардиън“. Изданието допълва, че в по-късно изявление 60-годишният писател е обявил, че не мисли за истинско пенсиониране. Изданието предполага, че по този начин Франзен се присъединява към клуба автори, които са казали, че се оттеглят, само за да се завърнат отново. А те изобщо не са малко. Стивън Кинг, който продължава да издава по две-три книги на година, заяви, че е приключил с това през 2002 г. Мейв Бинчи направи същото през 2000 г. след излизането на „Аленото перо“, но след това издаде още няколко романа.
Но докато Кинг и Бинчи имат от какво да се оплачат със забързаното си творческо темпо, изтощените писатели са най-честите „непенсионирали“ се пенсионери. Седем години преди да спечели Нобел, майсторката на разказа Алис Мънро обяви, че е приключила с литературата. Ан Тайлър пък дори заяви, че „не иска дори да допише и една книга“ само година преди „Макара със син конец“ да се нареди в списъка с номинациите на Ман Букър през 2015 г.
Някои писатели наистина се пенсионират, както беше направил Филип Рот няколко години преди смъртта си. Други спират да публикуват, но продължават да пишат, какъвто е случаят със Дж. Д. Селинджър. Други сменят жанра – Т.С. Елиът приключва с поезията, Херман Мелвил – с романите.
Толкова много писатели са говорели за „последна книга“, че вероятно издателите на Франзен съвсем не са започнали да планират корицата на събраните му съчинения.
