Лира.бг
Ако ги нямаше буквите, нямаше как да записваме думите. А ако ги нямаше думите, нямаше да ги има изреченията, които отправяме едни към други − от „Върви, народе възродени…“ и „Мила ми Венето… знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе…“ до „Ти си всичко за мен, любими!“ и „Целувам те, слънчице мое!“
Големите неща се състоят от по-малки: любовта − от мълчаливи жестове, приятелството − от щедри прошки, верността − от незабележими упорства. В нашата история, уви, различни дребни неща са проваляли големи идеи и в резултат много сме страдали. Но азбуката ни е щастливо изключение. Веднъж появила се, тя ни дава лице, твърдост, гордост и сърце, прави ни несломими и уверени. Затова този майски ден надживява дребнавостите и измамните еднодневки, събира ни в едно друго братство, на едно друго място, високо над всички ни. И там ние сме истински − каквито понякога в делника не успяваме, но каквито вътрешно всички искаме да бъдем.
Солунските братя са като нас и не са като нас. Духовен подвиг като техния не се извършва често, защото той закрива стари и открива нови ери. Но без мравешката упоритост на общия ни род и потекло той нямаше да може да се роди и устои на времето, изтриващо бавно всичко. Затова нека основателно се поздравим за собственото си скромно участие − от векове и за векове − в отглеждането и възпитанието на буквите ни. Като децата, и те имат нужда от грижи и обич − нека им ги даваме и занапред.
Честит светъл Празник!