Лира Литературно-рекламна Агенция
Разказахме ви за петте книги, за чието написване авторите им дълбоко съжалявали. Но сайтът LitHub твърди, че има книги, които са направо мразени от създателите си. Вероятно това е напълно нормален етап от процеса на писане, някъде между чернова №13 и чернова №37. Но има случаи, в които авторите намразват творбите си с времето – заради промени в собственото им мислене или заради начина, по който книгите са възприети от широката общественост.
„Survivor“ е третата книга на Бътлър и трета от поредицата й „Ритуали на съзряването“. Първите две книги от поредицата са преиздавани много пъти, но за тази авторката отказва да даде разрешение за нов тираж, а според слуховете избягвала дори да говори. Ето какво разказва Бътлър: „Когато бях млада, много хора пишеха за пътуване до други светове, малки зелени човечета и т.н. Но някак написаното винаги звучеше пренебрежително към всички онези населяващи галактиката ни същества, невъзможно беше да не си кажеш „Няма начин!“, звучеше глупаво. Чувствам „Survivor“ по сходен начин, като моя личен роман от типа на „Star Trek“.
В интервю през 1975 г. Балард признава, че е написал първия си роман „The Wind from Nowhere“, защото се нуждае от пари: „Исках да напусна работа. Публикувах първия си разказ през 1956 г. и в следващите 5 години написах още доста. Но после година и половина не написах нищо. После отново започнах с разказите, но осъзнах, че остарявам, имам три деца, а не вървя наникъде. Всеки ден пътувах дълго време с влак до работата си в центъра на Лондон, а вечер децата викаха край мен. И аз, и съпругата ми бяхме изморени. Знаех, че единственото, което ми остава, е да направя пробив и да стана писател. Не бях писал истински роман, нямаше как, когато се прибирах всяка вечер в 8. Предстоеше ми двуседмична отпуска, нямахме пари да отидем на ваканция и жена ми полу на шега каза „Защо не я използваш да напишеш роман?“ И го реших – 10 дни, 6000 думи на ден. Когато се върнах обратно в офиса, имах готов ръкопис, чиито права продадох за 300 паунда. Тогава това беше достатъчно, напуснах работа и започнах да пиша.
В началото Флеминг харесвал „The Spy Who Loved Me“, но след първоначалните отзиви нещата се променили. Тази книга е един различен подход към Джеймс Бонд – разказана от гледната точка на жена, а агентът се появява на по-късен етап. Флеминг имал своята причина да я създаде точно такава, но отзивите били лоши. В писмо до издателя си, написано едва 3 дни след излизането й от печат, той написал: „Всяка от книгите за Джеймс Бонд беше приемана добре, но сега виждам неодобрение, което ме изненадва. Разбрах, че книгите за него се четат в училищата и младите хора го мислят за герой, въпреки че според мен той е просто професионалист в това, което върши. Затова реших да създам роман специално за по-младите читатели. Въпреки че може би в последствие ревютата за книгата може и да се променят, предпочитам да й дам колкото може по-кратък живот, поради което не искам да бъде преиздавана след изкупуване на първия тираж. Знам, че това ще доведе до финансови загуби както за вас, така и за мен, но се надявам да го приемете.“
Кинг публикува „Гняв“ под псевдонима Ричард Бакман през 1977 г., но пише първия ръкопис още като тийнейджър. След публикуването си книгата не е голям хит, но през 80-те години започва да изскача от шкафчетата и чантите на серия от ученици, повторили сюжета – стрелящи в училищата си. Тези случаи са точно четири, но след години Кинг пише: „Това ми стигаше. Помолих издателите ми да спрат преиздаването на книгата и те се съобразиха с молбата ми. Не е моята книга това, което пречупи стрелците, но те намериха в нея нещо, което докосна пречупената им същност. Все пак „Гняв“ може и да е вероятен подбудител, затова я изтеглих. Не оставяш туба с бензин пред момче, което обича да пали.“ Кинг признава, че книгата е имала своята ценност и я е изтеглил от пазара със съжаление.
Според изследователите на Толстой, на по-късен етап от живота си той се срамува от „Война и мир“ и „Анна Каренина“. Причината за това е религиозното му развитие. Подобна е съдбата и на Гогол в края на живота му, когато обръща гръб на „Мъртви души“ и „Ревизор“. При Толстой промяната настъпва, когато е на 50 години. По същото време в свое есе той се отказва и от пиесите на Шекспир и Чехов.
Първият роман на Лем „The Astronauts“ е комунистическа юношеска утопия, за която той пише: „Днес мисля, че първият ми научнофантстичен роман няма никакви качества. Още не мога да разбера защо го написах, още повече, че всичко, представено в него, се различава коренно от личния ми опит. Всичко между героите е балансирано, има позитивен персонаж руснак, симпатичен китаец – наивитетът струи от всяка страница на книгата. Надеждата, че през 2000 г. светът ще е едно чудесно място, е много детска. Малко се отвращавам от този роман днес“. Тази творба на Лем никога не е преведена на английски.
„Уошингтън Скуеър“ не била сред любимите творби на Джеймс, самият той я определял като „бедна“, а в писмо до брат си написал: „Единственото хубаво нещо в тази история е момичето“. В края на живота си, когато избирал набор от творби за специално издание, той не включил „Уошингтън Скуеър“ , твърдейки, че е един „нещастен инцидент“.
