Лира Литературно-рекламна Агенция
Големите писатели умеят да се превъплъщават не само в литературата, но и в живота. Зад образите на прочути творци стоят хора с тайни, за които дори не подозираме. Техните портрети са част от любопитната „Енциклопедия на шпионите“ , а нейният редактор Анелия Стоименова извикахме „на разпит“ в Лира.бг.
Защо решихте да извадите на показ големите шпиони?
Днес, в ерата на глобализацията, сме свидетели на революционни промени в шпионажа. Работата на тайните агенти се изземва от разнообразни средства за подслушване и следене, дистанционно наблюдение, роботизирано събиране на данни и информация за всичко и всеки. Затова образът на шпионина с човешко лице, какъвто го познаваме от миналото и от поп културата, се отдалечава и става все по-обаятелна фигура. Историите на героите на „Енциклопедията“ пренасят читателя в различни епохи, запознават с историческите събития през призмата на задъхания, изпълнен с рискове, изпитания и емоции свят на шпионажа. Съдбите и характерите им са в различни крайности и е изключително интересно да прочетеш истинските им истории на едно място.
Що за човек се занимава с шпионаж и с разузнаване?
Най-ценните качества, които притежават известните агенти, са наблюдателност, съобразителност, способност да се добират до най-съкровени тайни или до строго пазени документи и умението да оценяват стойността им в работата си. Открояват се с ярък интелект, дързост, много от тях са идеалисти и силно вярват в това, което правят, други са безскрупулни и действат заради личната изгода. Доброто образование, артистичността, харизмата, която носят, също играят голяма роля.
Имат ли скрупули и чувство за вина или са готови на всичко в името на целта?
Съществува едно разграничение на база на техните мотиви, което ги определя като шпиони или разузнавачи, както са наричани най-често. Смята се, че шпиони са тези, които работят за пари и във вреда на страната си, а другите, които го правят по убеждение или за добра кауза, са разузнавачи. В много случаи мотивите им търпят промени. Парите, които печелят с изнесените от тях данни, се измерват в стотици хиляди до милиони долари, така че те са водещ мотив. Дори в началото да действат заради някакви идеали, има случаи, в които след това са изкушени от печалбата и сами предлагат услугите на противниковото разузнаване. Така стават двойни шпиони, а има дори и тройни. Например Ким Филби от прочутата Кеймбриджка петорка парадоксално е носител едновременно на Ордена на Британската империя и на ордена на СССР „Червено знаме“.
Данни, които предоставя Мата Хари, костват живота на стотици съюзнически войници, но тя не се интересува от това, а преследва единствено парите и не работи за ничия кауза. Така че в повечето случаи шпионите нямат скрупули и не се вълнуват от последствията. Е, сред тях има и идеалисти, които дори когато са осъдени на смърт и са изправени пред дулата на наказателния отряд, заявяват, че остават верни на идеалите си и затова не съжаляват за стореното.
Жените-шпиони наравно с мъжете ли са в тази професия?
Историите на Мата Хари, Мелита Норууд, Етел Розенберг и „Летящият ескардрон на любовта“ на Катерина Медичи, описани в книгата, са красноречиви примери, че жените по нищо не отстъпват на мъжете, дори ги превъзхождат в някои отношения. Един от легендарните агенти – Маркус Волф, който ръководи Щази почти три десетилетия, казва за жените в професията следното: „Може да се говори за тяхната роля с най-хубави думи. Не заради това, че могат да съблазнят и да привлекат към сътрудничество или да създават компрометиращи материали, а защото, когато жените тръгнат по определен път, те са по-верни и изпълняват своите задължения и в най-дребни детайли… В случай на провал или арест, трябва да ви кажа, че жените са по-устойчиви и издръжливи. Моят личен опит говори, че на жените можеш повече да се довериш“.
Ще срещнем ли българи в „Енциклопедия на шпионите“?
Да, това са Александър Пеев-Боевой, който работи за съветското разузнаване по време на Втората световна война, но не в ущърб на родината, Христо Боев – смятан за „бащата“ на българското разузнаване, чийто образ Богомил Райнов претворява в романите си с герой Емил Боев. А също и ерудита Иван-Асен Георгиев, осъден на смърт за шпионаж в полза на САЩ.
Има ли известни писатели, които са шпиони?
Цяла глава в книгата е посветена на писателите шпиони, много от които използват опита си в литературната си работа. Сред тях са Кристофър Марлоу, Даниел Дефо, Бомарше, Уилям Съмърсет Моъм, Греъм Грийн, Джон льо Каре. Особено място заема Ян Флеминг, създателят на Джеймс Бонд – за негов прототип са се спрягали известните тайни агенти Душко Попов, Сидни Райли и Алън Дълес, а самият Флеминг изказва възхитата си от Рихард Зорге, като го нарича „най-великият шпионин в историята“.
Разговора води Людмила Еленкова
