Архивът на разглежданите номинации за Нобел в литературата се разкрива 50 години след годината на награждаването, ето защо едва наскоро стана ясно, че Греъм Грийн и Хорхе Луис Борхес са били сред сериозните претенденти през 1967 г., когато отличието се присъжда на Мигел Анхел Астуриас, посочва Гардиън. Гватемалецът Астуриас е избран заради „живите си литературни образи, вплели корени в традиционното индианско население на Латинска Америка“.
Сред 70-те писатели, номинирани през 1967 г., личат още имената на Самуел Бекет, Сол Белоу, Лоранс Дърел, Едуард Морган Фостър, Жорж Сименон, Езра Паунд и Дж. Р. Р. Толкин. Но архивите разкриват, че малцина са с реален шанс да спечелят, като освен Астуриас, това са Борхес, Грийн, Уистън Хю Одън и Ясунари Кавабата, който е отличен през следващата година.
Кандидатурата на Грийн е подкрепена от председателя на журито Андерс Йостерлинг, който го определя като „изключителен наблюдател, чиито опит обхваща глобалното духовно разединение, а отвъд мистериозните аспекти на душата и човешкото съзнание, тревожност и кошмари“. Йостерлинк се съмнява в успеха на двамата южноамерикански писатели, наричайки Астуриас „твърде ограничен в революционализирания си свят“, а Борхес – „твърде ексклузивен и изкуствен в гениалното си миниатюрно изкуство“. Трима членове на журито не са съгласни и Астуриас взима наградата. Вероятно отхвърлянето на Грийн може да се дължи и на отварянето на Европа към глобалния свят, характерно за втората половина на 60-те години на 20 век. Но Нобеловият комитет никога не награждава Грийн или Борхес, чиито творби продължават да са изключително популярни, за разлика от тези на Астуриас.
Интересно е, че от 70 номинирани писатели през 1967 г. едва пет са жени и това са Мари Луизе Кашниц, Катерин Ан Портър, Ана Зегерс, Джудит Райт и Лина Костенко. Последната спечелила Нобел писателка Светлана Алексиевич е едва 14-ата жена, която е отличена с най-голямата световна награда за литература от учредяването й през 1901 г. до сега.