Лира Литературно-рекламна Агенция
На 14 януари преди 120 години си отива един от най-забележителните автори на книги за деца, чиито произведения те четат със същото, ако не и с по-голямо удоволствие, и когато пораснат. Математик по професия, Луис Карол е необикновен писател и мислите му също са необикновени, защото са прости и логични. А логиката, както знаем, много често ни отвежда в градини, в които цъфтят странни цветя. Такова странно цвете е и безсмъртната Алиса – момиче от живия живот, превърнало се в литературна героиня, откъдето обратно се е върнала в живота на всеки един от нас.
И без която всеки един от нас нямаше да е същият.
Всяко нещо има поука. Стига да можеш да я откриеш.
Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.
– Човек не може да вярва невъзможни неща. – Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно – каза Царицата. – Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска…
Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да си кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?
Малцина намират изход, други не го виждат, дори да са го намерили, а много други дори не го търсят.
Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.
Викай му „глупости”, щом искаш, ама аз такива глупости съм чувала, че в сравнение с тях тази е смислена като тълковен речник.
Най-добрият начин да обясниш е като сам го направиш.
– А къде мога да намеря някой нормален? – Никъде – отговори Котака – няма нормални. Всички са толкова различни. И това според мен е нормално.
Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?
Ако в стиховете няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Можете да не се опитвате да ги обяснявате.
Ако прекалено дълго държиш нажежен до червено ръжен, в края на краищата ще се изгориш; ако натиснеш по-дълбоко ножа върху пръста си, обикновено от пръста потича кръв; ако изпиеш бутилка с надпис „Отрова”, почти сигурно е, че рано или късно ще се почувстваш зле.
Ако вярваш на всичко, ще умориш мускулите на вярването в ума си много и ще си толкова слаб, че няма да вярваш и на най-простичките истински неща.
Обикновено си даваше доста добри съвети (макар никога да не се вслушваше в тях) …
– Не тъжи – каза Алиса. – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно.
– Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината. – Това са чудеса – равнодушно поясни Котака. – И… какво правят там? – запита отново Алиса. – Каквото е редно – случват се.
От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката.
Ако кажеш нещо три пъти, то става вярно.
Никога не си мисли, че си различна от това, което би могла да бъдеш.
Десет нощи са десет пъти по-топли от една-единствена. И десет пъти по-студени.
– Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да продължа оттук? – Това до голяма степен зависи от това къде искаш да отидеш. – Не ме е особено грижа къде. – Тогава няма значение накъде ще тръгнеш. – Стига да стигна някъде… – О, със сигурност ще стигнеш, стига да вървиш достатъчно дълго.
Намерението, разбира се, изглеждаше чудесно – ясно и просто замислено. Единствената мъчнотия беше, че Алиса не знаеше как да го приложи в изпълнение.
Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?
Ако не бях истинска, нямаше да плача.
Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!
Няма значение къде е тялото ми. Умът ми непрестанно работи. Колкото по-ниско се намира главата ми, толкова по-дълбоки са мислите ми.
Преди да отидеш някъде, трябва да си вземеш хубава пръчка, за да разгонваш слоновете.
Де да можех да срещна един разумен човек за разнообразие!
Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това… Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.
