Докато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Здравка Евтимова, отличена за книгата си „Юлски разкази“ :
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Казвам се Здравка Евтимова, автор съм на сборници с разкази и романи, които превеждам на английски и ги изпращам на общо основание до издателства по света, приемащи текстове, представени на този език. Трудно е, коства много време и усилия, но носи щастие, ако − макар не често − книгите се появят в книжарниците на места, отдалечени на хиляди километри от родния ми град Перник.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Писателят не бива да се вписва в интересите на някоя групировка, както и – според мен – не бива да приема подкрепата на когото и да било. Защото приемайки я, губи свободата си да пише за света така, както го вижда; постепенно започва да възприема действителността със сетивата на съответна личност или структура, предоставяща подкрепата. Свободният писател, представящ своя прочит на света, и в България, и където и да било на нашата планета, помага на хората да направят човечеството по-хуманно и светло.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Йордан Йовков, Валери Петров, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Иван Вазов (особено „Епопея на Забравените“), Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес, Антон П. Чехов, Ана Ахматова, Томас Ман, Тенеси Уилямс, Фланъри О’Конър, Алис Мънро са авторите, които препрочитам и в чиито думи търся опора.
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Може би щях да бъда детски лекар. Децата са най-безценното богатство.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно − като ученически купон без родителски надзор?
Погледът на литературен критик, съчетаващ смелостта на младостта и ерудицията на сериозния учен, е безценен за мене.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Тя е чест.