Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата вече е в „Хеликон“
Обичаната наша писателка събира сега общо двайсет истории, които създава през последните няколко години. Тъжни или смешни, общото между тях, че грабват вниманието и докосват душата. За онова, което е искала да изобрази в „Луничави разкази“, тя ще разкаже на 8 февруари от 18 ч. в Книжен център Гринуич – водещ на събитието ще е проф. Амелия Личева.
Съвсем наскоро Здравка Евтимова спечели за предишната си книга „Резерват за хора и вълци“ наградата „Цветето на „Хеликон“ – тя се връчва на най-продаваната книга сред номинираните за самата литературна награда „Хеликон“.
Иначе отличията на родената в Перник писателка са много. Наскоро в САЩ излезе нейната „Той носи моето мълчание“. Книгата получи и новоучредена награда за фантастика там. Нейни творби са публикувани още във Великобритания, Италия, Франция и др.
Премиерата на новата „Луничави разкази“ случайно или нарочно почти съвпада с новолуние под знака на Водолея – заедно с него пък започва и Китайската нова година, за която отговаря Зеления дракон.
Ето обаче мъничко и от една от творбите в „Луничави разкази“. Това е откъс от „Милена кавгата“, предоставен от издателите на книгата
“Целият им род е крив – от бебето до най-дъртия, умът – тел, дето не се превива, нито се чупи, само ръждясва. Това са те. Дядо ѝ се казва Андон, все начумерен, като че някой е запалил купчина тор в главата му и наоколо пуши, та се не търпи. И като се родило детето, как да го кръстят? Не Антонина, не Антония, ами Анда. То хубаво Анда, но семенцето под името не струва.
Напънала се госпожица Анда, та сварила сапун – сама го къкрила, сама го рязала на калъпи. То не сапун, ами злост – сложила го в една щайга и на всеки калъп издълбала букви, та написала „Бившият“.
Помислете какво ще си миете с вашия бивш, дами.
Нагла, та горчива Анда – и като минава край нашата къща, моля ти се, пита:
– Милена, как е Калоян? Ще му предадеш ли, че съм го търсила?
Калоян е моят син – фокусирам вниманието върху този факт, за да лъсне категорично що за крив корен е тя.
– Защо – казвам – си го търсила?
– За да му дам този сапун – подарък от мене – и тя ми подава един калъп, на който е изкопала с печатни букви „Бившият“. – Нали се сещаш какво мръсно пране можеш да избелиш с това? – намеквами Анда.
Добре че съм възпитана жена, та не ѝ казвам в прав текст: „Я се виж колко си дебела“.
– Значи Калоян вече ти е бивш? – заключавам тънко.
– Да, точно така – потвърждава тя.
– А ти си дебела! – лая аз.
Тогава тя млъкна, а да млъкне някой от Андоновия род, е все едно от червей да издоиш мляко – тоест никога. Очите ми са малко слаби, та може и да съм се заблудила – сълза ли лъсна по клепките на Анда? Колкото ще се просълзи котлонът, на който варя боб, толкова ще се просълзи тя.
– Да – казах аз. – Дебела.
Тя се завъртя, обърна ми гръб – честно, едричка беше, но те от техния род са такива – месо им дал господ, и гърла. Баща ѝ Дачо например, като пийне и викне, се чува от Перник направо на Централната гара в София; ако е замръзнала Струма, ледът се разпуква. Ако дядо ѝ Андо се напие и зине да пее – това аз с очите си видях, защото вишната е в моя двор – разцъфна пустата вишна, от песента на тоя пияница цветчетата ѝ се разтвориха до едно.
– Тогава – досети се Анда – дай ми сапуна обратно. Синът ти няма да ми е бивш.
Тук е точното място да кажа, че макар и мой единствен син, Калоян е глупаво момче, щом накланя ума си към Анда. Вярно е, пътува повече от моряците – днес е в Радомир, утре е в Търново, а вдругиден – в Ивайловград.”
