Кристина Цонева
Ако някой от вас все още тепърва се запознава с Ноам Чомски, ще ви предложа фактите около него, за да избегнете ситуацията, в която се поставих аз преди няколко години с репликата: „Открих един невероятен лингвист Ноам Чомски…”. Отговорите бяха: „Моля?! Кого си открила?!”.
Чомски е един от много ярките примери за развито дедуктивно мислене. За първи път се сблъсках с това при теорията му за универсалния език с универсална граматика. Способността му да изведе общото от частното и да направи основополагащи изводи на база това, се проявява и в политико-историческите му съждения. Връзките и препратките, изводите и „предсказанията” му са поразително точни и ясно формулирани.
Сферите, в които изявява аналитичните си способности са различни. Лингвист, философ, когнитивен изследовател, политически активист, университетски професор. Автор е на над 150 книги, превеждани навсякъде по света, също и на основополагащи теории в областите, в които е активен.
Какво всъщност е „американската мечта”? Съществувала ли е наистина като тенденция и има ли бъдеще все още?
В разработката си „Реквием за американската мечка” Чомски описва десет принципа на съсредоточаване на богатсво и власт. Принципи, благодарение на които определени хора упражняват властта си по неособено приятен за останалите начин. Той разглежда т.нар. плутономия и прекариат – термини, които проф. Чомски дефинира в книгата си „Окупирай”. Първото представлява определен брой невъобразимо богати и влиятелни хора – върхушката на обществото, от която зависят повечето социални и икономически процеси. Второто означава несигурен, зависим пролетариат и характеризира всички останали. Накратко – пролетариат, който е прекаран.
В книгата Чомски прави разрез на американското общество, през който разглежда и анализира цялостното обществено съвремие. Не само това на САЩ, а на света. Стига до извода, че плутономията и прекариатът съществуват не само в Щатите, а и в световен мащаб. Че световните финанси се управляват от „богоизбраните”, а властта си те използват, за да ги увеличават многократно с всякакви, дори нехуманни методи. Например липса на политика спрямо цената на лекарствата за граждани в САЩ, удар по държавното образование и осигурителната им система.
Показва как коорпоративният тоталитаризъм е много по-страшен и по-реален от авторитарния такъв, защото е наднационален. Той се упражнява от тази малка група хора върху цялото световно население, като ограничава финансите му, елементарните му права на здравеопазване, образование, лоялна конкуренция и т.н.
И така – мъртва ли е мечтата? Във всички случаи има върху какво да се замислим.