Лира Литературно-рекламна Агенция
Кристина ЦОНЕВА
Мислех си, че е трудно да се пише за голямата литература. Много по-трудно е обаче да се пише за големите хора, за истинските истории. Това прави журналистът Венелин Митев в най-новата си книга „Българи, за които говори светът”. А аз ще се опитам да пиша за нея.
Венелин Митев е редактор на изданията „Паралели” и „За жената”, кореспондент на БТА в Москва и Париж. Автор е и на книгите „Големите любови на български поети и писатели”, „Големите любови на български артисти, музиканти и худобници”, „Големите любови на български царе, министри и авантюристи”. Също така на предходната „Прогонените гении на България”.
В тази книга Митев разказва историите на 21 гениални българи, принудени да се развиват в чужбина. Освен огромните си постижения, всеки един от тях има невероятна лична история. Толкова, че на моменти все едно четеш сборник с приключенски разкази, а не биографични справки. Тези интелектуалци, изобретатели, творци са принудени да се развиват извън родината поради политически и икономически причини.
„В историята на редица народи е документирана вековна традиция да се избиват кадърните, които стърчат една глава над своите сънародници. В по-нови времена не се убива директно физически, но се знае как живеят и умират в пълна нищета и забрава повечето от гениите на човечеството, които не могат (а някои може би и не искат) да съчетаят „небето със земята”. Може би затова, когато срещна някой изключителен млад талант, душата ми се изпълва едновременно с радост и тъга”. Това казва Митев за „героите” си.
В друга книга четох, че животът е смесица от всички истории, че една лична не може да съществува самостоятелно. Битието на всеки един от нас се пресича с още толкова много други и от това се състои Животът. Затова тази книга носи живота на няколко поколения, истински и безкрайно интересен. Показва недъзите на три режима – монархия, социализъм и демокрация. Изкривените форми и на трите принуждават тези, меко казано талантливи българи, да търсят реализация, а някои и буквално спасение, зад граница. Може би проблемът не се заражда изцяло преди 89-та, може би е в ДНК-ато ни, в народопсихологията ни. Все пак: „Българи клаха народа, както и турчин не го е клал” – Антон Страшимиров.
Един от „героите”, историкът Ганчо Ценов, твърди след подробно изучаване архива на Ватикана и други исторически източници, че българите произлизат от траките и населяват Тракия и Македония много преди Аспарух. Те са по-древни от всички жители на Балканския полуостров и са първите християни в Европа. Също, че светите братя Кирил и Методий не са съставили глаголицата, която вече е съществувала и е много по-стара от повечето азбуки, а кирилицата, която не е славянска, а българска азбука. Противоречиви твърдения, които срещат както много опоненти, така и последователи. Интересното обаче е какво влияние оказва историята и как се променя съзнанието на българина до наши дни.
Може би най-нестандартна ми се стори историята на Александър Александров, описан като прототипа на „Индиана Джоунс”. Но главата, посветена на живота му, включва още толкова невероятни истории. А дори няма източници, от които да четем за него. Още 14-годишен е вербуван от съветската школа за контраразузнаване СМЕРШ, прекарва живота си в изпълнение на свръх секретни мисии по целия свят. Комуникира с Тодор Живков, като съобщава само на него резултатите от проучванията си, а кореспонденцията им се изгаря веднага след като е прочетена, за да не остават улики. Именно той разкрива, че Андрей Луканов е вербуван от американците. Като изявен националист, Александров предпазва страната ни от много евентуални кризи. Като археолог прекарва известно време на Великденския остров, където изучава древната неразчетена писменост ронго-ронго. Именно историите от това място описва в сценарий, който продава на „Холивуд”. На следващата година, с малко променен сюжет, излиза филмът „Индиана Джоунс” с режисьор Стивън Спилбърг.
За да опиша всяка история, която ме впечатли, ще трябва да напиша книга по книгата. Тук са тези на Георги Лозанов, създал цяла наука – сугестологията. Георги Георгиев и Виден Табаков, гениални изобретатели. Интелигентите Атанас Раденски, Минко Балкански, Евгени Силянов, Рашко Зайков. И още 13 други.
Освен наистина интересна и увлекателна, книгата на Венелин Митев е много полезна за българското самосъзнание, за новата история. Ако всичко описано в нея е подробно проучено (както вярвам, че е), тя спокойно може да се използва за исторически справки и дори като мини учебник по съвременна история.
