Лира Литературно-рекламна Агенция
Десетилетия наред Морис Сендак вълнува въображението на любопитните деца с десетки книги, включително класическото си илюстровано издание „Където бродят дивите неща”, публикувано за първи път през 1963 г. Когато той почина през 2012 г., целият свят реши, че е видял всичко от неподражаемите му истории. Но феновете на Сендак могат да празнуват, защото се оказа, че има още една книга, която само е чакала да бъде открита.
Според сайта с новини от Мейн през миналата година Лин Капонера, президент на фондация „Морис Сендак” открила ръкопис със заглавието „Престо и Зесто в Лимболенд”, докато разчиствала последните файлове и документи на писателя. Изумена от откритието си, Капонера сканирала и изпратила ръкописа на дългогодишния редактор и издател на Сендак Майкъл Ди Капуа. „Четях и не вярвах на очите си”, споделя по-късно той и още: „Чудо е да намериш такова скрито съкровище в архивите, да вярваш, че нещо толкова добро може да лежи някъде, покрито с прах”. Планира се книгата да бъде публикувана през 2018 г.
Сендак пише книгата с дългогодишния си творчески партньор Артур Йоркинс, а ръкописът дори има оригинални илюстрации, които авторът е рисувал през 1990 г. Една от рисунките представя момче, свирещо на гайда и яздещо кон, галопиращ през огън. Преследва го рогато, двуного чудовище с дяволска опашка. На заден фон се вижда друго момче, застанало пред огромна паяжина, по която се спуска гигантски паяк.
В оригинал рисунките били създадени като илюстрация на класически музикални произведения, но Йоркинс толкова ги харесал, че решил да не ги остави да тънат в забрава след изпълнението. Един ден със Сендак ги извадили на масата и се опитали да им измислят история. Не се получил творчески бум, но следобед бил изпълнен със смях и идеи, разменяни между двама приятели. И се оказало, че точно от това имали нужда.
Йоркинс разказва как се появили имената Престо и Зесто: Сендак живеел в Кънектикът и когато самият Йоркинс се преместил наблизо, звъннал да го информира. Писателят решил, че „наблизо” значи на поне половин час път с кола. Когато три минути по-късно Йоркинс позвънил на вратата му, Сендак отворил и възкликнал „Престо!” А приятелят му отговорил „Зесто!” И така се родили техните прякори, които по-късно намерили място в открития ръкопис, който скоро ще зарадва почитателите на Сендак.
А защо ръкописът е открит чак сега? „Честно казано, просто бяхме забравили за него”, твърди Йоркинс.
