10 причини да обичаме Андерсен още повече

Любимият разказвач на вълшебни истории е роден на 2 април преди точно 212 години. Сигурно най-хубавите ни детски мигове бяха, когато баба или татко четяха точно неговите приказки. Слушахме ги жадно и израснахме с „Малката русалка”, с „Дивите лебеди”, „Палечка” и „Снежната царица”. А в нас покълна цветето на добротата и вярата, че светът е едно красиво място. Благодарение на Андерсен… Ето още десет причини, заради които да разгърнем приказките му пак.

1. Дядото на Андерсен бил дърворезбар. Андерс Хансен правел от дърво невероятни фантастични създания. Хората от Оденсе обаче говорили, че е обладан от дявола или по-малкото зло – луд. Причина за това били именно странните полуживотни-полухора, които майсторял талантливият човек.
2. Първите си приказни истории Андерсен написал още в училищна възраст. При това той бил слаб ученик, който трудно схващал правилата на правописа. Дори в зряла възраст писателят продължавал да прави нелепи грешки. Но пък приказките, които пишел, били вълшебни.
3. Толстой много обичал приказките на Андерсен. Една от любимите му била „Новите дрехи на царя”. Когато руският класик решил да създаде буквар, по който малчуганите да се учат да четат, без колебание включил в съдържанието и тази история.
4. Андерсен бил нежен по душа, обичал поезията, а сред най-любимите му творци бил Пушкин. Знаейки това, негови познати му подарили стихотворението „Елегия” с автограф лично от автора. Ценната придобивка писателят пазил ревностно до края на дните си.
5. Всякакви страхове мъчели прекрасния разказвач на вълшебни истории. Смятал например, че ако му извадят някой зъб, ще изгуби вдъхновението си да пише. Изпитвал ужас също така от кучета, от това да не го ограбят, също да не изгуби документите си. Стигнал дотам, че носел винаги въже, за да може да се измъкне през прозореца, ако избухнел пожар в къщата, в която се намирал в момента. Известен е и случай, в който получил огромна кутия шоколадови бонбони, подарък от деца, но той не опитал нито един от страх да не го отровят.
6. Андерсен бил пословичен с разсеяността си. Веднъж, пътешествайки из Швейцария, забравил своя бастун в една гостилница. Стопаните изпратили забравената вещ, придружавайки я с бележка, на която пишело само това: „Бастунът на господин Андерсен”. Вярва ли ви се, или не, но писателят си го получил обратно – толкова бил известен, макар че в ония години телевизия нямало, че и жълта преса май не излизала…
7. Писателят сам избрал паметника си в Копенхаген. Първоначалният проект бил как той чете приказки, заобиколен от деца, но творецът признал, че би умрял от срам, ако трябва да чете на глас някому произведенията си. Затова и бил изграден по-консервативен вариант, при който Андерсен е седнал, а в ръце държи книга и любимия си бастун.
8. Тази година „Новите дрехи на царя” навършва 180 години. Историята му хрумва, докато разлиства творбата „Граф Луканор” на един от най-известните средновековни испански писатели – Хуан Мануел. Обаче така я преработва, че много поколения деца научават първия си урок да са скромни и ученолюбиви именно от тази приказка.
9. Приказки като „Принцесата и граховото зърно” и „Грозното пате” ни връщат към най- хубавите детски времена – сигурно и заради това, че Андерсен ги превръща във вълшебно изживяване. Описва житейска история, като й добавя щипка магия, а в преданието вмъква поука, правейки от действието ту драма, ту трилър. Ето затова разказва вълшебно Андерсен!
10. Въображението на писателя наистина било необичайно богато. Включвал в историите си чутото в детството, също и прочетеното в най-различни старинни източници. Веднъж негов познат се пошегувал, че сигурно може да напише приказка и за най-обикновена игла и Андерсен го направил! Между другото, близките му казват, че съчинявал бързо и леко. И си личи по приказките му! Нали затрогват и омагьосват до днес…

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔