Лира Литературно-рекламна Агенция
В ново, още по-удобно издание с едър шрифт за лесно четене „Хеликон“ предлага фундаменталния труд на Марк Аврелий – „Към себе си“. Човекът, научен да се справя с кризи в Римската империя и на бойното поле, е удивително актуален днес, колкото и несравними да са мащабите, в които живеем, препятствията пред нас и страховете, че ни липсва воля да ги преодолеем. Прости и мъдри са съветите му, трябва само да ги запомним и при нужда да си ги повтаряме. Ето някои съвсем практични от тях.
докато се колебаем за кого да гласуваме на предстоящите избори
„Помни неговото постоянство във всяко действие, съгласно с разума, неговата уравновесеност във всичко, благочестието му, ведрото изражение на лицето му, любезното отношение, презрението към празната слава, стремежа да разбере всичко. И как не отминаваше нищо, без да го разгледа най-внимателно и да го разбере ясно. И колко търпелив бе с онези, които го обвиняваха несправедливо, без да ги обвинява в отговор. Как не вършеше нищо прибързано, как не се вслушваше в клевети и колко точно изследваше поведението и действията. Не обичаше да осъжда хората, не бе страхлив, нито подозрителен. Подражавай на всичко това, за да бъде съвестта ти спокойна като неговата, когато дойде твоят час“.
докато пазим диети и се фиксираме върху тялото
„Сигурно не си недоволен, задето имаш определено тегло, а не тежиш няколко пъти повече. Не бъди недоволен и от това, че ще живееш определен брой години, а не повече, защото както си доволен от същността си, която ти е дадена, така трябва да си доволен и от отреденото време.“
когато ни засегнат директно или в социалните мрежи
„Да предположим, че хората те убият, насекат те на парчета и те прокълнат. Как тези неща ще попречат на ума ти да остане чист, мъдър, трезвомислещ и справедлив? Например, ако човек застане до чист и бистър извор, и го прокълне, от него няма да спре да извира питейна вода, а ако хвърли кал или мръсотия, изворът бързо ще го разпръсне и отнесе, и изобщо няма да се замърси. Как тогава можеш да имаш вечен (а не застоял) кладенец? Като всеки час се грижиш за свободата си, свързана с добронамереност, простота и скромност“.
в случай, че реагираме на всяка покана или не отказваме позвъняване
„Ако вършиш онова, с което в момента си зает, следвайки правилния разум сериозно, ревностно, спокойно, без да позволяваш на нищо да те отвлича, и пазиш твоята божествена част чиста, сякаш ще се разделиш с нея след миг, ако се придържаш към това, без да очакваш нищо, без да се страхуваш от нищо, доволен от онова, с което си зает в съгласие с природата и с героична правдивост във всяка дума и звук, които изричаш, ще живееш щастливо“.
щом работим неефективно и компенсираме с удоволствия
„И не искаш ли да свършиш работата, която се полага на човешко същество и не бързаш ли да изпълниш онова, което отговаря на природата ти? − Но също така трябва и да си почиваш. − Трябва. Обаче природата е сложила граници на това: тя е сложила граници на яденето и пиенето, и въпреки това ти ги нарушаваш. Прехвърляш онова, което е достатъчно, но в работата си не правиш така, а спираш преди да достигнеш границите на възможностите си. Значи не обичаш себе си, защото ако беше така, щеше да обичаш и своята природа, и повелите ù. Онези, които обичат изкуството си, се отдават изцяло на работата си, като забравят да се измият и да се хранят, но ти цениш собствената си природа по-малко, отколкото гравьорът − гравьорското изкуство, танцьорът – танца, сребролюбецът – парите или суетният – своята незначителна слава. Нима общополезните дела са по-незначителни за теб и по-недостойни за усилията ти?“.
