Лира Литературно-рекламна Агенция
Чарлз Дарвин може и да не е бил толкова негативно настроен към жените, разкрива нова книга за учения. Писма, включени в нея, показват тясната връзка на бащата на еволюцията със семейството му и с водещи феминистки фигури на 19 век, сред които медицинският пионер Елизабет Гарет Андерсън и социалната реформаторка Джоузефин Бътлър, разказва в. „Гардиън“.
Книгата се казва „Дарвин и жените” и според авторката ù Саманта Евънс разкрива една различна гледна точка за ролята на жените, от утвърденото през викторианската епоха виждане за „слабия пол”. „Когато разбрах кои са жените от близкото му обкръжение, аз не можех да повярвам, че той би могъл да счита жените изобщо за слаби или неинтелигентни”, споделя авторката.
Писмата, някои от които публикувани за първи пък в книгата на Евънс, разкриват, че не само съпругата и дъщерята на Дарвин, но и самият той имал суфражетки сред приятелите, с които с удоволствие разменял академични идеи. В писмо от Лидия Бекър, учен и водещ защитник на избирателните права на жените, става ясно, че Дарвин ù е изпратил изследване по ботаника.
Докато Дарвин публично споделя, че мозъкът на жените е аналогичен с този на животните, обкръжението му включва жени, които биха могли да надвият всички мъже в т.нар. „тежка наука”. Сред тях е Филипа Фосет – дъщеря на семейните приятели на Дарвин Хенри и Милисент Фосет и племенница на първата лицензирана лекарка в Англия Елизабет Гарет. През 1890 г. Филипа бие всички мъже в Кеймбриджкото математическо състезание.
В обкръжението на Дарвин присъстват защитници на правото на жените да се образоват. През 1867 г. съпругата му Емма пише до дъщеря им Хенриета за среща с Хенри Фосет, който е професор по политическа икономика и защитник на равния достъп до образование. „Той каза, че ако е жив след 20 или 30 години, вярва, че ще види как жените получават дипломи от университетите наравно с мъжете”, пише Емма.
Жени като Фосет публично оборват твърденията на Дарвин, че жените са по-слабо интелектуално развити от мъжете, решавайки научни казуси, пред които мъжете само повдигат вежди. Елинор Бонам Картър, семейна приятелка и основателка на колежа Нюнъм, има нюх за геометрията и в една своя лекция пише: „Той е отправял такива хвалебствия за моята работа… Мисля, че той не вярваше, че жените са способни да се справят с геометрията, преди да прочете какво правя аз”.
Евънс признава, че е объркана от пропастта между публичните виждания на Дарвин и това, което открива в личните му писма. Описва откритото като странно и добавя: „В работата си той се придържа към викторианското виждане за разделянето на сферите на живота между половете и идеята, че ако жените можеха да постигнат нещо, те щяха да са се доказали в историята”.
Какъвто и да е личният му опит, публично Дарвин се придържа към тезата, че жените не могат да са равни на мъжете, както се разбира от негово писмо от 1882 г. до учения и защитник на женските права Каролин Кенард: „Искрено вярвам, че жените имат по-високи морални качества от мъжете, но не и интелектуални. И ми е трудно да приема приравняването им с мъжете”. (Три седмици по-късно Кенард отвръща на Дарвин, че жените могат да помогнат за оцеляването на най-добрите от човешкия род.)
Как Дарвин балансира публичната и частната си позиция? Според Еванс той поставя граница между убежденията си и изключението, което прави за жените от обкръжението си.
