Свети Валентин, Трифон Зарезан – традицията помири светците и ни научи на 14 февруари да ги почитаме взаимно. Ако от сутринта хвърчите като амурче около любимата жена, докато тя, превърнала се в искрящо бижу, очаква вечерта с нетърпение, минете през книжарница на „Хеликон“ и изберете книга. По-сладките от шоколад, по-трайните от цвете, по-силните от вино, са думите, написани с любов. Тези, които изричате няма да стигнат, както целувка не е достатъчна. Класически роман, поетична антология, еротична закачка или томче със сърцати писма − търсете вдъхновението! А книгата сама ще ви намери, подобно на желание, повеждащо към точния човек. Може би сте Дон Кихот, несбъднал мечтата си за една Дулсинея? Тогава почерпете се с приятеля Санчо. Лира.бг. днес ви подарява стих:
„На Валентиновден зарана
вратата отлости
и валентинка ще ти стана,
ако ме искаш ти!
Тъй каза тя. И до зората
пристана му сама.
А след зората бе момата
не толкова мома.
Моми, моми, недейте дава
без булчински венец!
Мъжът туй чака, не прощава
подлеца му с подлец!
Сега тя казва: – Нали щеше
да се венчаеш с мен!
– Щях, честен кръст, ако не беше
тоз Валентиновден!“
Песен на Офелия, из “Хамлет”
превод Валери Петров