Мост между живота и смъртта

03.02.2017 Критика, Читатели

Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе

Във „Франки Фърбо” писателят Уилям Уортън разказва една нереална история, която може да разбереш само ако повярваш в нейната достоверност.
Кой е Франки Фърбо? А Уилям Уайли? А Вилхем? Кое е истина и кое измислица? Дали това, в което си вярвал цял живот и изведнъж се окаже лъжа, обезсмисля всичко? Или силата на вярата е тази, която има значение?
Книгата трябва да се чете като детска приказка за възрастни, без очаквания за дълбоки философски прозрения. Тя е като игра на ума, като тунел с разклонения, където няма как да се изгубиш, ако приемеш всичко за истина, независимо колко невероятно ти звучи.
Богато въображение, простичък и наивен стил на писане, фантастична история с превъзходно послание:
Понякога единственият начин човек да запази здравия си разум е да вярва в измислици.
А лисиците не са това, което бяха…

И още нещо: книгата е посветена на Кейт –дъщерята на Уилям Уортън .
Посвещението е едно от най-трогателните и превръща книгата за Франки Фърбо в мост между живота и смъртта.

„Посвещавам тази книга на дъщеря ни Кейт, съпруга й Бил и на двете им прекрасни дъщери: Дейел — на две години и Миа — на осем месеца.

Всички те са мъртви. Загинаха на 3 август 1988 г. в 4:00 следобед при ужасна автомобилна катастрофа на магистрала I-5 в долината Уиламет, щата Орегон.

Зловещият инцидент бе предшестван от подпалване на околните стърнища, което е станало с разрешението на местните власти. Въпреки нещастието, при което загинаха седем и бяха ранени трийсет и пет души, а двайсет и четири автомобила бяха унищожени, в Орегон продължават да палят стърнищата с благословията на самия губернатор. Протестите на хората, които живеят в околността, са пренебрегнати заради интересите на по-малко от хиляда фермери, които носят на щата годишен доход от 350 милиона долара, а самите те печелят около 170 милиона.

Първата история за Франки Фърбо съчиних за Кейт преди трийсетина години. През следващите двайсет всяка сутрин разказвах на децата си по една история. Надявах се един ден да ги разказвам и на Дейел и Миа.

Сега благодарение на безочието, недалновидността и алчността на тези фермери, подкрепяни от официалните власти на щата Орегон, това никога няма да стане.

Дори след време да им простим, никога няма да се примирим.”