Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Дойде ли 6 януари, изпадаме в особен вид уединение. Първо, на този ден през 1848 г. е роден Христо Ботев. Свеждаме поглед пред портрета му в поредната годишнина не защото ни е срам от укора на неговия дух, а защото вадим националните си герои досущ като зимни гуми, щом се наложи и все мърморейки. Махнаха ли го от учебниците или го оставиха? В далеч по-страшни времена е затрит от своите, сега потомците поне да разчистят пътищата, че да стигнем навреме за масата.
Понеже, второ – днес над 100 000 българи празнуват Йордановден. Дано ни е простена смесицата от християнство и езичество, нали ритуалите са послания за здраве. Ако небето реши да се отвори наистина и да претвори в реалност всички думи, образи и намерения, които му отправяме, бързо да затваря…
Все пак, троица да са поводите ни – на 6 януари преди шест века е родена Жана Д`Арк, официално канонизирана за светица от римокатолическата църква. Едни я заклеймяват като вещица, а други я почитат именно защото е такава. Дали е казала – „Господ избра за свое оръдие най-нищожното измежду своите създания”, не е от значение. Важното е да разчетем спокойно знаците на всяка съдба, да не правим революции заради едната героична поза. Но когато трябва, с чест да си носим кръста!
Поздрав към всички с христоматийния откъс от фейлетона на Ботев „Политическа зима“.
„Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук – суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия – тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, – пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.
Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? – Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу. Г-н Бисмарк възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравето на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за „бог да прости“ славяните; майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските „братовчеди“ са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и, наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пърчле на солените, възседнало буцефалът на Александра Македонски и исторически иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика „Аман от пияни хора“. Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческия род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията.
А ти, българин и патриотин, гледаш на всичкото това с особено недоверие и думаш: „суета сует и всяческая суета“. Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров.“
