20 неща, които се случват само на запалените читатели

21.11.2016 Любопитно, Читатели, Читателски дневник

Да си най-запаленият читател или „книжният червей“ в семейството или приятелския си кръг е важна работа, която носи със себе си определен набор от очаквания, особено покрай празници и тържества. Ребека Джойнс Чински събра някои от неизменните „изисквания“, които това води след себе си и ги публикува в www.bookriot.com. Ето какви са нейните наблюдения:

Включвате в багажа си два пъти повече книги, отколкото можете да прочетете, защото се притеснявате да не останете без четиво.
Когато говорите с непознати или хора, които не познавате добре, вмъквате темата за четенето с надеждата, че отсрещната страна също обича да чете.
Готови сте да препоръчате книга на всеки, който е споделил с вас обичта си към последния носител на Букър/друга значима литературна награда.
Намирате възможност във всеки разговор да вмъкнете „О, чел съм книга за това“.
Когато старата ви леля попита на семейно тържество какви са тези „игри на глада“, вие веднага доброволствате да обясните.
Ставате кисели, когато разберете, че в самолета ви електронните устройства са забранени по време на излитане и кацане – все пак се нуждаете от цялото време на полета за вашия електронен четец.
Иска ви се да можехте да се обадите в работа и да се измъкнете цял ден свити с книжка в къщи.
Хората смятат, че щом обичате да четете, знаете всичко за всички книги и редовно ви питат чули ли сте онова интервю с онзи автор преди седмица за книгата, чието заглавие са забравили.
Понякога се преструвате, че чатите, за да прочетете набързо още няколко страници на телефона си.
Едва ли ще го признаете, но сте предпочитали да останете в къщи, за да си довършите книгата, вместо да излезете с приятели.
Паникьосвате се, ако се окажете извън къщи без нещо за четене.
Побърквате се, когато не можете да видите какво четат хората около вас.
Винаги купувате книги за подаръци, но никой не знае коя книга да подари на вас.
Понякога толкова се увличате по аудио книгата си, че пропускате дестинацията, към която шофирате.
Изобщо не се изненадвате, че баба ви е чела „Петдесет нюанса сиво“. В наши дни по-изненадващо е да срещнеш хора, които не са.
Имали сте странни сънища заради книгата, която четете.
Можете да надушите книжарницата във всеки град, който посещавате, и я поставяте на първо място в маршрута си.
Очаквате датите на излизане на новите книги по начин, по който други хора следят филмовите премиери.
Не можете да разберете хората, които казват „Искаше ми се да имам повече време за четене, но просто съм много зает“.
Знаете, че книгите и четенето не са на изчезване.