Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина Йорданова, Хеликон Русе
„Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено от войната – макар и оцеляло от нейните снаряди.“
„На Западния фронт нищо ново” е един от най-покъртителните романи, които съм чела. Това е биографична книга, в която Паул Боймер (гласът на Eрих Мария Ремарк) разказва за участието и преживяванията си в Първата световна война (1914-1918 г.).
Война, която в историята остава като едно от най-големите недоразумения, отнело живота на 16 милиона души и ранило 21 милиона. И най-страшното – Голямата война е една от основните причини двадесет години по-късно да избухне още по-унищожителната Втора световна война.
Затова „На Западния фронт нищо ново” трябва да се чете и като роман-завещание за грешките, жестокостта, разрушението и безнадеждността, които съсипват цяло едно поколение и белязват всяко следващо завинаги.
Това е роман, който трябва да се чете!
Защото той разказва за ужаса да си човек, изправен на бойното поле пред други хора, които неколцина души са определили за твои врагове, и които трябва да убиеш, без да знаеш как и защо. И то в името на кауза, която не е твоя, която дори не е достатъчно смислена, за да оправдае това безумие. А си почти дете. Деветнайсетгодишен.
Принуден си да търпиш мизерията, глада, постоянния страх, който се изражда в безразличие, раните и смъртта на приятелите ти, виковете на умиращите хора и животни, гледките на разфасовани и размазани трупове, звуците на оръжията, насочени към теб и непрекъснатото бягство от лудостта, което се оказва по-осакатяващо и от бомбите.
Закоравял от всичко преживяно на фронта, Паул е неспособен да се радва на кратката отпуска, на семейството си, на нещата, които са го усмихвали преди. Чувство на вина, безцелност и празнота запълват душата му. Така се ражда „изгубеното поколение”.
„На Западния фронт нищо ново” е роман и за лицемерието на управляващата класа, за глупавите претенции и унижения, практикувани от висшестоящите спрямо нисшестоящите, за омразата и гнева, които се пораждат между хора, които уж са на една и съща страна в момент на война.
Това е и роман за истинското приятелство. Там, на фронта, си готов да споделиш с другаря си и малкото храна, която е останала, да се погрижиш за раните му, да намалиш болката му, да умреш вместо него. Готов си и да помогнеш на пленените вражески войници, защото не можеш да гледаш как страдат. Тези прояви на човечност и неочаквано чувство за хумор блесват като ярки слънчеви лъчи на фона на бойните действия.
„На Западния фронт нищо ново” е роман за пълното обезличаване на човека, чиято смърт е ежедневие. И нищо ново няма за отбелязване.
Затова нека четем и нека да помним!
