Лира Литературно-рекламна Агенция
Веселина СЕДЛАРСКА
Имам слабост към авторите, които с всяка своя следваща книга са по-добри. Според мен те печелят най-важното състезание – със себе си. Да се мерят писатели е безсмислено, за да не кажа глупаво. Но да се съревноваваш със самия себе си – това е не просто смислено, то е най-смисленото. С най-новата си книга Силвия Томова печели състезанието.
Не че „Тит от Никомедия“ и „Печатарят“ не са добри книги. И са добри, и са респектиращи с добросъвестни проучвания, и са привлекателни с прецизния си език. Но за моя читателски темперамент те останаха леко прохладни, разбирани повече с ума, отколкото със сърцето. Докато „Милост за приятели“ е точно обратното – тя те повлича, всмуква те, а с последните си страници те завихря, зашеметява, на моменти до отнемане на дъха. Каква ти милост, книгата е безмилостна точно толкова, колкото ние сме безмилостни към самите себе си. Никаква пощада, никакви илюзии не обещава „Милост за приятелите“.
В началото си мислех, че метафората за пустинята, в която Мойсей е водил робите 40 години, за да се родят свободните хора и с тях да влезе в Обетованата земя, е основното, около което е конструирана тази книга. Сега вече знам, че Обетованата земя не е обещана, стигането до нея е въпрос не на време, а на преработване на миналото в доверие. Това е цената на Обетованата земя – да превърнеш греховете и страховете в доверие. В това отношение нашето време се провали.
