10 странни факта за легендарния особняк Кърт Вонегът

12.10.2016 Автори

Той е онзи американски писател, който може да напише изречение като „Да пием за всевишния — най-мързеливия човек в града“ и да му се размине. В енциклопедиите го наричат писател, сатирик, романист, но Вонегът е най-вече хуманист. Иначе кой би си позволил да започне реч към абсолвенти в технически университет с думите:

„Дами и господа от випуск ’97, мажете се с плажно масло! Ако трябва да ви предложа само един съвет за бъдещето, той би бил за плажното масло. Дългосрочната полза от употребата му е доказана от учените, докато останалата част от съветите ми не се базират на друго, освен на личния ми опит“.

Сайтът www.bookriot.com събра няколко странни факта за един от най-особените псатели в историята:

Водил е война срещу знака „;“ – гневното определение на Вонегът било, че „Това е травеститски хермафродит, който не представлява абсолютно нищо. Всичко, което прави, е това да покаже, че си ходил в колеж.“
Оценявал е собствените си книги. Поставил си е 6+ за „Кланица 5“, 5- за „Добре дошли в маймунарника“, 4 за „Закуска за шампиони“ и 3 за „Честит рожден ден, Уанда Джун“.
Като стана въпрос за оценки, наложило се Вонегът да напусне Университета „Бътлър“ в Индиана, след като не успявал да изкара повече от четворка в часовете по английски. Уинстън Чърчил, Томас Едисън, Албърт Айнщайн, Кърт Вонегът… да, доста от гениите знаменитости не са се справяли добре в училище.
Като споменахме висше образование, Вонегът е записвал специалности като биохимия, механика и антропология, но никога не е завършил нито една от тях. Трудно е човек да си представи, че някой ще прекара 84 години на Земята и няма да поиска да завърши нито една от специалностите си. Или просто е бил толкова умен и е бил с такъв дефицит на вниманието, че се е отегчил от биохимия, механика и антропология, преди да може да завърши което и да е от тях. И се отказал от практиката, за да стане писател фантаст.
Има едно доста забавно твърдение за това, че Доктор Зюс и Кърт Вонегът са били състуденти и част от едно и също студентсско братство, което обаче е опровергано. Според една част от автобиографията на Вонегът „A Fate Worse Than Death“, в сградата, която братството на Вонегът използвало, по стените наистина имало много карикатури, подписани от Теодор Жизел (познат още като Доктор Зюс).
В средата на февруари, 1976 г. пощата на Вонегът се напълнила със съболезнователни картички, въпреки че никой не бил починал. Най-накрая Вонегът си спомнил, че на 13 февруари, 1976 г. умира Били Пилгрим в „Кланица 5“.
Оцелял е при бомбардировките в Дрезден през 1944 г. само за да бъде изпратен обратно вкъщи заради премръзване през 1945 г. Да, животът на Вонегът е като история на Вонегът и не е изненадващо, че пише по този начин… Също така е удостоен с Пурпурно сърце заради това, че е премръзнал.
Вонегът бил лудит, който никога не използвал компютър, защото обичал приятното чувство от писане на машина.
Вонегът бил заклет пушач, което само по себе си не е странно, но оправданието му било, че това е „елегантният начин да се самоубиеш“, което вече е малко странно.
Според в. „Сатърдей Ивнинг Поуст“, Вонегът винаги пишел на светлината на червената си лампа-петел. Всъщност, това не е толкова странно, дори по-скоро е най-сладкото нещо, свързано с него. Странно и сладко е.