Ерик-Еманюел Шмит е френско-белгийски драматург, режисьор, сценарист и писател. Прочува се с пиеси като „Golden Joe“ (1995), „Енигматични вариации“ (1996), „Развратникът“ (1997), „Миларепа“ (1997), „Хотел между тоя и оня свят“ (1999) и „Monsieur Ibrahim et Les Fleurs Du Coran“ (1999). През 2001 г. Шмит е удостоен с Голямата награда за театър на Френската академия.
Първият му роман „Сектата на егоистите“ от 1994 г. получава награда за най-добър дебют от университета „Д`Артоа“. В поредицата си „Невидимия“ се опитва да намери хармонията на религии и култури. В първата книга от нея – „Миларепа“ е изобразен тибетският будизъм. Вторият том „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ е посветен на суфизма. Третата книга „Оскар и розовата дама“ е посветена на християнството. Книгата „Синът на Ной“ е сравнение на юдаизма и християнството и се смята за кулминацията на поредицата. „„Господин Ибрахим и цветята на Корана“ е удостоен с немската награда за белетристика през 2004 г. Сред обичаните му книги са и „Мечтателката от Остенде“, „Евангелие според Пилат“, „Двамата господа от Брюксел“, „Жената с огледалото“, „Папагалите от площад Арецо“ и др.
Ерик-Манюел Шмит е поредният гост в рубриката „Читателски дневник“. Неговите любими книги са събрани и публикувани от сайта www.telerama.fr.
„Опасни връзки“ от Шодерло дьо Лакло
„По следите на изгубеното време“ от Марсел Пруст
„Jacques le Fataliste“ от Дени Дидро
„La Maison Tellier“ от Ги дьо Мопасан
„Шахматна новела“ от Стефан Цвайг
„La Princesse de Clèves” от Мадам дьо ла Файет
„Aurélien“ от Луи Арагон
„Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери
„Братя Карамазови“ от Ф. М. Достоевски
„Méditations métaphysiques“ от Рене Декарт