Лира Литературно-рекламна Агенция
На прага на новата учебна година сме обхванати от различни емоции. Някои от по-младите са нетърпеливи да се върнат в училищните стаи и отново да се срещнат с приятели и учители. Мнозина пък съжаляват за изминалото лято и ваканция и са раздразнени от необходимостта отново да заровят глави в учебниците. Ние, за които ученическите години са вече минало, сме носталгични. Спомените за онези дни, когато отваряхме прозорците на знанието с помощта на учителите, са мили, а от лошите моменти не е останала и следа.
Учителите и особено един – онзи от началното училище, са оставили огромна диря в развитието и на някои от най-четените писатели.
Албер Камю, например, имал големи планове за деня, в който получи Нобелова награда. Авторът на „Чумата“ и „Чужденецът“ мислел в заветната нощ да благодари на майка си и на…своя учител от началното училище. През 1957 г. Членовете на Шведската Академия връчват наградата на Камю и той пише писмо на своя пръв учител Луи Жермен, според което „педагогът първи видял потенциала на младия Камю и го насочил към пътя, по който да тръгне, за да се превърне в награждаван писател“. Френският автор гледал с огромно уважение към Жермен, след като рано загубил баща си, убит по време на Първата световна война, а майка му нямала никакво отношение към литературата.
Критици и читатели често слагат етикет на Камю – философ-екзистенциалист, но авторът казва: „Не, не съм екзистенциалист. Със Сартър винаги сме се учудвали, като видим как ни определят. Дори си мислехме да пуснем едно становище в пресата, в което да декларираме, че нямаме нищо общо“.
Ето какво пише в знак на благодарност към първия си учител Камю:
Скъпи мосю Жермен,
Оставих суматохата около мен от тези дни да отшуми малко преди да седна и да Ви напиша тези думи с цялата си душа. Току що получих огромна почит, такава, каквато нито търсех, нито исках.
Но, когато разбрах, първата ми мисъл, след тази за майка ми, бе за Вас. Без Вас, без Вашата насочваща грижа към малкото бедно дете, което бях, без Вашето обучение и пример, нищо от това нямаше да се случи.
Не съм направил много за тази чест. Но най-малкото тя ми дава възможност да Ви кажа какво бяхте и какво оставате за мен и да Ви уверя, че Вашите усилия, Вашата работа и щедро сърце, Вашето себераздаване все още живеят в малките Ви ученици, които, независимо от времето, никога не спряха да са Ви благодарни. Прегръщам Ви с цялото си сърце.
Албер Камю“
