Лира Литературно-рекламна Агенция
Сайтът livelib.ru е дал възможност на своите читатели да зададат въпроси на известния руски писател Борис Акунин. Ето отговорите му на някои от тях.
Страните си приличат не повече от хората. Всеки човек има свой уникален жизнен път, но има и някои общочовешки правила. Така е и тук.
Което е влязло в сърцето ми, там и си живее. За мен това е Япония.
Трите главни неща, които са дали на света японската и руската култура? Нека помисля. Руската: класическия роман на 19 век; таблицата на Менделеев; отрицателния опит принудително да се построи рай на земята. Японската: красотата на простотата; висшата форма на поезията – тристишието хайку; отношението към професията като към Път.
Отдавна пиша само това, което ми е интересно на мен.
В криминалния роман има най-малко отдалечаване от първоначалния план, защото той е чисто инженерна конструкция, изискваща точност. Докато в роман, в който сюжетът не е от първостепенно значение, импровизациите могат да бъдат много.
Трагедията в произведението (не в живота) е по-продуктивна от хепиенда, защото по-бавно те пуска и те кара да разсъждаваш върху причините, довели до такъв тъжен край. Имам суеверното усещане, че, ако вкарам бедата в литературното пространство, на нея ще й е трудно да се измъкне оттам.
Всеки импулс за свобода завършва с още по-голяма несвобода. Защо? И не може ли да се измъкнем от този порочен кръг?
Изкарах отлична школа по художествено писане при тези писатели, които превеждах. Научих от тях много – включително и какво трябва да избягвам.
За жалост, литературната критика като жанр в Русия почти умря. Рядко се пише нещо умно. Много жалко.
За писателя целият живот е почивен ден. Или обратното.
