Лира Литературно-рекламна Агенция
Итън Хоук е най-познат в актьорското си амплоа, но е също сценарист, режисьор и писател с четири книги зад гърба си. 45-годишният Хоук споделя за „Ентъртейнмънт Уикли“, че чете от дете и ето кои са книгите, дефинирали живота му.
Книгата, която обожавах като дете
„Хобит“. Сигурно съм я чел 10 или 15 пъти. Баща ми я подари за една Коледа, четеше ми я на глас, после си я четях сам, а сега я чета на сина си. Няма по-добра книга за едно хлапе.
Друга книга, която чета на децата си
„The Animal Family“ на Рандъл Джарел – по-неизвестно, но велико четиво. Цялото ми семейство обожава тази книга.
Любимата ми книга в училище
Мога да кажа коя не беше любимата ми книга в училище – „The Witch At Blackbird Pond“ на Елизабет Джордж.
Моя литературен фундамент като писател
Обичам да казвам, че Пати Смит, Чарлз Буковски и Джак Керуак са вдъхновили едни от най-слабите писатели, защото правят писането за собствените ти преживявания и приятели да изглежда толкова лесно. Може би аз съм един от тези писатели.
Класиката, която така и не успях да прочета
„Одисей“ на Джойс. Чел съм първите четири глави поне три пъти.
Класиката, която се преструвам, че съм чел
Последните 14 глави на „Одисей“.
Филмовата адаптация, която обожавам
Адаптацията на П. Т. Андерсън на „Вроден порок“ на Томас Пинчън – мистериозен, луд, брилянтен филм. Аз дори не мога да си представя как се адаптира Пинчън за голям екран. Целият актьорски състав е перфектен.
Любимата ми адаптация, в която участвам
Бях на 21 години, когато участвах в „Отбой в полунощ“ – адаптация на Уилям Уортън. Години наред след това получавах писма от ветерани от Втората световна война, които хвалеха филма и особено възрастта на актьорския състав. Свикнали сме да виждаме в ролята на военните ни герои Том Ханкс или Джон Уейн, но те са над 40, когато играят тези роли. В действителност става дума за хора на 20 години и дори по-млади и много малко книги или филми разглеждат екстремния стрес от войната и ефектите му в такава ранна възраст.
Несъществуващото място, на което мечтая да отида
Вестерос. Но се опасявам, че без ужасно добър късмет няма да оцелея дълго.
Жанра, който бих чел, ако трябваше да избирам само един
Вероятно руска класика – Толстой, Тургенев, Достоевски. Мога да ги чета до последния си дъх и не просто защото са много обемни.
Книгата, която препрочитам
„Острието на бръснача“ на Моъм. Всяко прочитане ми носи ново усещане – сякаш всеки път чета нова книга.
Кой герой бих искал за приятел
Винаги съм искал да бъда част от Семейство Глас на Селинджър.
Последната книга, която ме разсмя и тази, която ме разплака
„The Good Lord Bird“ на Джеймс Макбридж е последната книга, която ме разсмя. Във времена, която хората се вглеждат толкова много в темата за расите, той подхожда към нея с хумор и мъдрост, с дълбок човешки поглед. Тази книга прави сърцето ти по-голямо. А „Ана Каренина“ е книгата, която някога ме е разплаквала от щастие.
Четеш ли книгите си след публикуването им?
Никога, смущавам се. Чел съм отделни части и всичко, за което мога да мисля, е редакцията им. Много неприятно преживяване.
Какво четеш в момента?
„Орисници и фурии“ на Лорън Гроф.
