14 факта за „Джеймс и гигантската праскова“ на Роалд Дал

„Джеймс и гигантската праскова“ на Роалд Дал има всички белези на детската класика – малко момче се спуска в голямо приключение, преодолявайки зли препятствия и привличайки странни нови приятели. Но ето и няколко факта за любимата творба на Дал, които вероятно не знаете:

1. Дал се вдъхновява от овощната си градина

Дал живеел в английската провинция в къща, разположена в ябълкова градина, в която той често се разхождал. Един ден той се замислил какво кара ябълките да растат и какво би станало, ако те изобщо не спрат да нарастват и да нарастват. „Защо спират да растат в един определен размер“, запитал се той. Но не му се сторило уместно да пише за гигантска ябълка, круша или череша. Затова пък се спрял на гигантска праскова, защото този плод му се сторил най-вълнуващ.

2. Той наистина е искал да пише за насекоми

След като решил да напише детската история, Дал започнал да мисли какви създания да я изпълнят. Собствените му деца обожавали животни, но вече имало толкова много разкази за тях – на Беатрикс Потър, А. А. Милн. Затова се насочил към насекомите. „Има твърде малко създания, за които не се е писало и сред тях са червеите, паяците и стоножките“, споделил Дал на дъщеря си, а после ги включил в сюжета на „Джеймс и гигантската праскова“ .

3. Дал прекъснал писането след скандал с издателя

Докато пишел „Джеймс и гигантската праскова“, Дал научил, че американският му издател Алфред Кнопф е спрял издаването на предишната му книга. Затова той прекратил работа по новата си книга, която издателят очаквал с нетърпение, и се захванал с писането на сценарий.

4. Католическата църква изиграла роля за написването на книгата

Сценарият, с който се заел, включвал адаптирането на над 20 хорър истории по негов избор за телевизионния екран. Първата вече била заснета и готова за излъчване, когато от студиото започнали да нервничат. Сред историите имало една за свещеник, който се колебаел да издаде ли нещо, споделено му по време на изповед и така да наруши обета си. От страх да не разгневят католическата църква, от студиото спрели епизода и в последствие се отказали от телевизионната поредица. Вбесен, Дал се завърнал към писането на „Джеймс и гигантската праскова“.

5. Докато създавал историята, Дал се отчуждил от доверения си агент и приятел

Повече от десетилетие Дал разчитал на подкрепата и напътствията на живеещата в Ню Йорк агентка Шийла Сейнт Лорънс. Тя го насърчавала да работи върху „Джеймс и гигантската праскова“ и дори давала идеи, които станали част от сюжета. След като Дал подписал с нов агент за Англия – Лорън Полингър – нещата със Сейнт Лорънс се обострили. Полингър убедил Дал да му даде правата за превод на „Джеймс“ и още няколко книги – работа, за която Шийла отговаряла до този момент. Дал я информирал и те се скарали. Впоследствие Сейнт Лорънс излязла с достойнство от спора с Дал и Полингър, но година по-късно напуснала работа и се преместила в Ирландия.

6. Книгата е съпътствана от лична трагедия

На 5 декември 1960 г. малкият син на Дал Тео е тежко ранен, когато такси връхлита върху семейството и основния удар понася количката с детето. Налага се мозъчна операция и поставяне на шънт, за да се контролира натрупването на течност в черепа на детето, но това води до постоянни посещения в спешното на Дал и съпругата му Патриша Нийл. Вместо да се оттегли в скръб, Дал се превръща в медицински експерт и в екип с лекар и майстор на играчки изобретяват подобрен шънт, който носи тяхното име. Устройството е поставено на над 3000 деца, но Тео не е сред тях, защото вече се е възстановил достатъчно. През този период Дал намира време и да работи по „Джеймс и гигантската праскова“ , която завършва през 1961 г.

7. Избира неизвестен илюстратор за книгата

Дал отхвърлил няколко известни илюстратора, за да се спре на американката Нанси Екьолм Бъркърт, за която това бил първи проект. Нейните сюрреалистични рисунки удовлетворявали избора на Дал, но те били доста повлияни от него. Той често давал конкретни насоки как да изглеждат персонажите му, претворени в илюстрации. За Джеймс, например, настоявал да прилича на Кристофър Робин, нарисуван от Ернст Хауард Шефърд за едно от изданията на „Мечо Пух“.

8. В началото „Джеймс и гигантската праскова“ не се продавала добре в САЩ

Въпреки добрите ревюта, книгата била продадена само в 2600 копия в САЩ през първата година. Според издателя му това било нормално за по-непопулярни автори, но със сигурност повлияло и негативно ревю във влиятелния „Литературен журнал“.

9. Отнело му 7 години да намери издател във Великобритания

Вероятно звучи странно, но в началото Дал трудно намерил издател за „Джеймс и гигантската праскова“ в родното му Кралство. Утвърдените издателства намирали историите му за странни, а фантазията му – за гротескна. Съдбата се намесила в случая – дъщерята на Дал Теса дала книгата на своя приятелка, която се оказала наследица на издателската фамилия Ънуин (феновете на Толкин я познават добре – тяхно творение е първото издание на „Хобит“). Ънуин старши бил впечатлен колко силно се запалила дъщеря му по книгата на Дал и въпреки че по принцип издавал учебници, решил да даде шанс на „Джеймс и гигантската праскова“ , а след това и на „Чарши и шоколадовата фабрика“.

10. Дал поел риск за сделката с издателството

Дал толкова силно искал да го издадат в Англия и да бъде възприет сериозно, че подписал рисков договор с издателството – той щял да получи 50% от продажбите, но само след като Ънуин си възстанови производствените разходи. Книгата трябвало да се превърне в хит, за да види Дал някакви приходи – така и станало. Първият тираж се изкупил веднага. Така станало и с втория, и с третия. В началото на 70-те Роалд Дал вече бил познат във всяко английско семейство, а самият той забогатял.

11. Не искам филмиране

Приживе Дал отхвърлил много оферти за филмиране на „Джеймс и гигантската праскова“, обяснявайки, че историята е твърде сложна за предаване на екран. След смъртта му през 1990 г. втората му съпруга Фелисити обявила за продажба правата за филмиране, като се надявала те да попаднат в ръцете на режисьора на „Кошмари преди Коледа“ Хенри Селик. Тя и дъщерята на Дал Луси се възхищавали от работата му. Впоследствие той получил правата за снимане и през 1996 г. филмът получил доста добри отзиви.

12. Книгата е предизвикателство

Романът на Дал не отбягва теми като смъртта и насилието над деца, което пък го нарежда в списъка на често забраняваните или отбягвани книги. Според Асоциацията на американските библиотеки „Джеймс и гигантската праскова“ е на №50 в класацията за най-предизвикателните книги на 90-те. Хората се възмущават от сюрреалистичното звучене на книгата и от откриваните от някои сексуални намеци. През 1986 г. малък град в Уайоминг забранява книгата заради сцена, в която Г-ца Паяк си облизва краката.

13. Но Дал не се впечатлява от критиката

Биографите на Дал го описват като човек, обсебен от литературата, но незаинтересован от критиците. Според него възрастните не били компетентни да критикуват детски книги.

14. Има мюзикъл по книгата

Композиторите Бендж Пасек и Джъстин Пол адаптират книгата за сцена и премиерата е през 2010 г. Мюзикълът се играе в Сиатъл и Атланта, а впоследствие – само в гимназии и местни театри. Издаден е като студио албум, включващ 20 парчета.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔