Лира Литературно-рекламна Агенция
Марк Хадън е най-популярен у нас с бестселъра си „Странна случка с куче през нощта“, но се утвърди с „Петното“ и „Червената къща“. Той притежава способността да прониква в съзнанието на героите си, дори и на онези, които повечето от нас не могат дори да започнат да проумяват. Следва английска литература в Оксфорд. Първата си книга публикува едва 22-годишен и оттогава не спира да пише. Работил е като илюстратор и аниматор, автор е на две радиопиеси. Той е и поет, няколко пъти номиниран за награди; художник със самостоятелна изложба в Оксфорд. Печелил е два пъти награда за пиесата си „Микросапун” за ВВС.
Хадън се слави и с това, че е голям читател, а напоследък – запален слушател на аудио книги. Затова е новият гост в рубриката „Читателски дневник“.
„Beowulf“
Тази книга е рядко явление в литературата – превод шедьовър на книга шедьовър. Обожавам прочита й от Шеймъс Хийни. Мога да го слушам отново и отново. Всъщност този човек мога да го слушам да ми чете за застрахователни полици, даже.
„Ема“ от Джейн Остин
Ема Уудхаус е една от най-обичаните, но и най-вбесяващите героини в английската литература.
„Моби Дик“ от Херман Мелвил
Когато за пръв път прочетох тази книга останах запленен. В нея има пасажи, в които според мен Мелвил съперничи на Шекспир.
„Изгубеният рай“ от Джон Милтън
Слушах тази книга, когато ми се налагаше редовно да пътувам между Оксфорд и Лондон. Дългите и завъртяни изречения на Милтън са като руски матрьошки, изискват много солидно внимание и концентрация.
“Жената в бяло” от Уилки Колинс
Първата криминална история. Така наричат тази книга. Много фина и интригуваща от начало до край.
“Bleak House” от Чарлс Дикенс
Върховна. Връща ме във времето.
