Издават пълно нецензурирано издание на „Чайки далеч от брега“ от Евгений Кузманов

До дни на българския книжен пазар ще се появи за първи път пълното и нецензурирано издание на забранения преди 1989 г. роман „Чайки далеч от брега“ от Евгений Кузманов, съобщиха от издателство „Лъчезар Минчев“.

Кузманов е един от най-ярките и най-колоритни български писатели, негласно инкриминиран до 10 ноември 1989 година. Професионален скулптор и художник и професионален писател. Роден е на 13 май 1941 г. в Радомир. Завършил e скулптура в Национална художествена академия „Николай Павлович“ – София. Негови пластични творби и рисунки са притежание на Националната художествена галерия, СГХГ и частни колекции във Франция, Холандия, Белгия, Германия, Русия. Преподавател е по скулптура в Катедрата по изобразително изкуство в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Автор е на 11 книги – романи, повести, разкази. Носител е на наградата „Гравитон“ (1996) за фантастика и на голямата награда от Третия национален конкурс „Развитие“ за 2000 г. за романа му „Виявици и фучавини“.

„Имам монументални неща, но при тях става дума за поръчка. Когато ти поръчат, правиш нещо голямо. Тогава поръчките около мен не бяха много чести, бях в такава ситуация и по политически причини и нека да го кажа това, защото станах неудобен, когато издадох първата си книга „Безкрайни конкурси“, библиотека „Смяна“ на издателство „Народна младеж“, 1977 година. В някои от разказите се поразкрих какви схващания имам за живота. След това излезе втората ми книга „История за оркестър“, една повест и разкази. По тази повест едно време снимаха филма „За госпожицата и нейната мъжка компания“. След това излезе третата ми книга „Чайки далеч от брега“. В нея с метафоричен език разигравам действието върху палубата на един кораб, миниобщество, тоталитарно общество. Капитанът загива и те избират един капитан с условие да ги откара на брега, да ги спаси, а той ги върти в кръг и царува там. И от тогава, книгата излезе през 1983 г., до 1990 г., докато не „изгря свободата“, аз бях забранен автор, кой каквото ще да разправя по този въпрос. Тогава бяха поумнели малко комунистите, нямаше списъци със забранени автори, тогава не се казваше официално „на този няма да се публикуват работите“, но казваха по телефона „виж го тоя там, махни го“. Така че мен не ме публикуваха дотогава“, признава Кузманов в едно интервю.

„Чайки далеч от брега“ е завършена на 29.ІІ.1980 г. и е приета в издателство „Народна младеж“ с входящ № 143/30.ІХ.1980 година. На първата страница на първия машинописен екземпляр има и две ръкописни бележки с молив: „Върната за съкращения“, 15.ІІІ.1981 г., и „Друго заглавие“. Заглавието остава същото, но с текста има сериозни проблеми, защото е явна сатира на тоталитарното общество. В главния герой без всякакво усилие може да бъде разпознат Тодор Живков, но би могъл да бъде също така и кой да е друг диктатор, комунистически или не. Всички виждат, че романът е много хубав, но е ужасно неудобен и неподходящ за тогавашната власт. Търсят се обаче начини да излезе без сериозни последствия (което, това с последствията, после се оказва, че не се получава). Редакторката на бъдещото издание, писателката Весела Люцканова, предлага на Евгений Кузманов да направи съкращения. Но каквито и да е съкращения няма да го омекотят особено, защото текстът е пропит навсякъде със сарказъм срещу тоталитаризма. Все пак отпадат почти 60 страници. Авторът дописва и още страница и половина финал, който да хвърли малко слънце върху общата картина. Страстен защитник на книгата е поетът Давид Овадия, който казва: „Този роман ще излезе. Но се пригответе за отбрана.“

Книгата излиза през 1983 година в тираж 3000 екземпляра вместо обичайните 6000. Заминава за книжарниците и библиотеките. И след нея веднага тръгват по двама служители на „Държавна сигурност“ да я изземват. В някои библиотеки лъжат, че книгата не е в наличност, защото е дадена за четене, и така успяват да я задържат.

БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ

– Не е лошо да напишеш нещо в началото на книгата – че беше цензурирана, после я изземаха…
– Ще напиша, Евгений, разбира се, че ще напиша…
И се заприказвахме за тези неща.

Първата ми среща с този роман беше още когато излезе, през 1983 година. Купих си го от книжарницата и го прочетох за две вечери до късно. Подейства ми много увличащо – хубаво заглавие, естествен и жив език без излишни украшения, богато действие, живописни алегории, ярки и язвителни метафори и почти никаква недоизказаност.

Цялата книга е открита сатира на тоталитаризма и диктатурата. На кой тоталитаризъм и на коя диктатура обаче? Когато след мен го прочете баща ми, каза: „Това е Тодор Живков. Тапата е Тодор Живков. Как са я пуснали тази книга?“ Отговорих му: „И аз мисля, че Тапата е Тодор Живков. Не знам как са я пуснали. Може би нещата вече не са толкова затегнати.“ Той възрази: „А, не са! Същото е както преди. Само че сега се прави тихо и негласно.“

Евгений Кузманов също казва, че я е писал за нашия, българския тоталитаризъм и диктатурата по онова време. И естествено не съм бил първият, който го е видял, защото перипетиите започнали още с постъпването на ръкописа в издателство „Народна младеж“.

Романът е завършен от автора на високосния 29 февруари 1980 година. При даването му в издателството ръкописът е заведен с Вх. № 143/30.ІХ.1980 г. и… върнат за съкращения на 18.ІІІ.1981 година. По онова време там завеждащ отдел „Българска художествена литература“ е поетът Давид Овадия, а редактор на изданието става писателката Весела Люцканова. И двамата много харесват романа, но виждат, че има меко казано доста обезпокоително съдържание, и известно време се чудят какво да правят. Ако излезе в този вид, един скандал е много вероятен. Накрая решават, че би могло да се съкрати. Но колко и кое? Всичко е написано съвсем откровено навсякъде. Каквото и да махнат, другото ще остане, а то е равностойно на махнатото. Явно ще трябва да се направи нещо формално, за да може да се каже: „Ето, съкратили сме го. Преди беше възмутително, а сега вече не е.“ За да е осакатяването минимално, Евгений Кузманов маха част от биографиите на основните персонажи, които не се отнасят пряко до действието. Отпадат близо 60 страници. По едно време им хрумва да сменят и заглавието, но се отказват. За да се осигурят допълнително срещу възможни политически атаки, дават романа и на авторитетен външен рецензент. Това е Атанас Свиленов, образован, културен и ерудиран критик, който го взима, прочита го и го връща с прекрасна положителна рецензия.

Книгата ще се печата.

Давид Овадия казва: „Този роман ще излезе. Но се пригответе за отбрана.“ И излиза, макар и в тираж 3000 екземпляра при традиционните за такива издания 6000. Тръгва по книжарниците и свършва бързо.

Евгений Кузманов ми разказа: „Малко след като излезе, мой приятел отишъл в градската библиотека в Балчик да я потърси и да я прочете. И точно когато бил там, дошли двама мъже с костюми, които поискали „Чайки далеч от брега“, вероятно за да я приберат. Библиотекарката ги излъгала, че двата екземпляра, които имат, са дадени на читатели, и мъжете си тръгнали. После се оказало, че е даден само единият, извадила другия изпод бюрото и го дала на приятеля ми. Не мога да ти кажа защо първо са я пуснали за разпространение, а чак после са се сетили да я прибират.“

Бях чувал вече част от тези неща. Затова поисках от Евгений Кузманов, ако е запазил съкратените текстове, да ги даде, за да ги вмъкнем по местата им. Той каза, че липсващите парчета ги има, че за тези неща отговаря жена му и че ще ги донесе.

Уговорихме си среща. Седнахме, поговорихме си за бъдещото издание от различни страни и по едно време го прекъснах: „Какво стана с махнатите текстове, донесе ли ги?“ Каза: „Да, сега ще ги взема от колата и ще ти ги дам.“ Отиде и след малко се върна с голям найлонов плик. Стреснах се. Обемът му никак не приличаше на 60 страници. Евгений каза „Заповядай!“ и ми го връчи. Отворих боязливо плика и извадих стара, жълто-бежова, мека картонена папка с дебел ръкопис, първи машинописен екземпляр. Най-отгоре пишеше:

ЧАЙКИ ДАЛЕЧ ОТ БРЕГА
– роман –

А наоколо, на същия лист, беше отбелязана цялата му история. Можете да видите факсимиле на страницата на контратитула на настоящото издание.

Аз: „Искаш да кажеш, че…“ Той: „Нали искаше пълния текст на романа. Ето ти го.“ Аз: „С липсващите части?“ Той: „Нали виждаш. Това е оригиналът и по-точно екземплярът, от който е направено първото издание. С плътен молив съм поправил тук-там по някоя дума, а леко очертаните големи пасажи са онези, които отпаднаха.“

Разлистих го. Лъхна ме миризма на стара хартия и още една – онзи хубав тръпчив нюанс на мухъл, който се долавя в скъпите френски парфюми. Той няма нищо общо с миризмата на мухъл от мазетата, а по-скоро с аромата на старите дървени художествени вещи. И на старите книги.

Вече имахме всичко, за да направим ново, пълно издание на „Чайки далеч от брега“.

В задния джоб на папката имаше и два сгънати листа. Евгений Кузманов ми обясни, че това е дописаният финал за изданието от 1983 г., предназначен да направи романът да завърши по-оптимистично. Не сме го използвали. В настоящото издание романът завършва както е бил замислен първоначално.

Всъщност, сега ми хрумва, този роман би могъл да се отнася за всеки тоталитаризъм и за всяка диктатура, а не само за социалистическите, защото всички тоталитаризми и всички диктатури си приличат и имат еднакви похвати.

Евгений, мисля, че това е всичко по-интересно около книгата, нали? Предлагам да оставим хората да прочетат целия роман и сами да си съставят мнение за него. Няма нужда да им обясняваме и да ги наставляваме какво и колко да разбират, както по времето, за което си написал.

На всички читатели – приятно четене!

Л. М.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔