Лира Литературно-рекламна Агенция
На пищна церемония в Стокхолм Мег Рософ получи най-престижната награда за детска литература в света – тази на името на Астрид Линдгрен. Призът й бе връчен от шведския министър на културата и демокрацията Алис Бах Кунке.
Ето с какви думи Рософ прие приза:
„За мен е чест да получа награда на името на Астрид Линдгрен. Нямам търпение всичко да мине, да стана пак нормална, но тя продължава да ме удивлява.
Няма как да не си мисля за децата в тези дни. За децата, които живеят в палатки в Кале, които сами са пропътували пътя от Сирия и за онези, които са загинали, докато са опитвали. За децата, чиито живот завинаги е травматизиран и срутен от това, за което възрастните са решили, че си струва да бъде защитено с война.
Мисля си и за децата във Великобритания, които никога не играят навън; които всъщност въобще не играят; които си мислят, че техните родители и правителство са прави за всичко и им казват всичко – че няма нищо по-важно от изпитите, че трябва да погълнат цялата информация на света, да я складират в мозъците си възможно най-добре, да бъдат грамотни и да четат книги, и, да, да затварят библиотеки и да стоят далеч от библиотекарите. Правителството казва, че днешните деца не трябва да си губят времето в мечти, или просто в зяпане през прозореца. Правителството казва, че изкуството, музиката и книгите няма да помогнат на децата да успеят в живота, или с други думи – да правят пари.
Срещам тези деца през цялото време. Понякога те постигат страхотни резултати на изпитите си. Но често се опитват да се самоубият, режат си вените, гладуват до смърт, страдат от депресия, или гняв.
Учителите също не могат да губят време. Те имат кутийки, които да запълват, документи, които да пишат. Вероятно това е причините с умопомрачителна скорост във Великобритания да учителите да напускат и да става все по-трудно да намериш такива. Тази професия вече не носи радост. Ученето вече не носи радост, но учениците не могат да напуснат. Вместо това те продължават, принудени в детството си да не мечтаят, да не използват въображението си, да не играят.
Във Великобритания буквално нападнаха детството.
Някога Астрид Линдгрен каза: „Всичко велико, което се е случило в света, първо се е случило в нечие въображение.“
Някой в Швеция си е представил, че можете да приемете 6000 деца на бежанци във вашите училища и че въпреки това обществото ще оцелее. Това може само да окуражи детските писатели, дори за малко да ги накара да се чувстват като рок-звезди. Може би, някой ще си представи, че библиотекарите и учителите могат да бъдат точно толкова важни, колкото банкерите и адвокатите. Може би, на някой ще му хрумне идеята, че без да окуражаваме децата да използват въображението си, няма надежда за човечеството.
Астрид Линдгрен ни напомня, че именно децата ще управляват света. Така, че няма по-важно нещо от това как ги обучаваме, на какви ценности ги учим, какви книги те четат, какво бъдеще те могат да си представят.
За мен е огромна чест да продължавам делото на Астрид Линдгрен. Не само съм благодарна за признанието, което носи тази награда, но съм горда, че това става в страна, която признава огромната стойност на детските книги и въображение.
В памет на Астрид Линдгрен и в частност – на нейните герои, които са смели, оригинални и свободни – приемам тази награда с удоволствие и радост. Ще направя всичко възможно, за да продължавам да я заслужавам.“
Рософ спечели тазгодишната награда „Астрид Линдгрен“, защото според журито „нейните книги за деца и тийнейджъри кореспондират с емоциите, но и с интелекта на малките си читатели. Използвайки блестящата си проза, тя пише за търсенето на смисъл и идентичност и съчетава това с пресъздаването на един особен и странен свят“.
Наградата „Астрид Линдгрен“ е основана от шведското правителство през 2002 г. в памет на една от най-обичаните детски писателки за всички времена. Наградата има и финансово изражение – 5 милиона крони, или 430 000 английски лири. Тя е учредена с цел да се повиши интересът към детските книги и четенето в ранна детска възраст. Журито включва 12 члена – писатели, критици, учени, илюстратори и библиотекари, както и от един член на семейството на Астрид Линдгрен. Сред лауреатите на приза досега са Морис Сендак, Кристин Ньостлингер, Филип Пулман, Соня Харртнер и др.
Рософ е родена през 1956 г. в Бостън и е завършила Харвард. През 2004 г. публикува първата си книга – „How I Live Now“, утопичен разказ за анорексичен тийнейджър в Ню Йорк, който прекарва едно лято в английската провинция. Тя е автор на седем романа за деца. „Нейните смели и смешни истории са изключителни. Няма читател, който да не се развълнува от книгите й“, се казва още в становището на журито.
