Паоло Джордано, макар и толкова млад, има изяществото на изказа на световни класици. И също като тях, обича да засяга общочовешки теми като самотата, отчуждението и чернотата, която понякога се настанява в душите ни, без да я искаме.
Крахът в брака на един преподавател по физика и неговата съпруга Нора, настъпва когато тяхната домашна помощница госпожа А, чието име разбираме чак в края на книгата, ги напуска заради болест.
Може би се питате какво общо може да има в отношенията между съпрузи и трети отделен човек? Е, има много общо, особено когато този трети човек всъщност е приет като член на семейството, макар и неизказано.
Загубата на близък може както да събира, така и да разделя. Да разделя окончателно и безвъзвратно, да стане ясно, че близостта всъщност не е била истинска, а е съществувала именно поради това присъствие на другия, чуждия близък, който е правел живота им удобен и лишен от трудностите на битието.
В тази кратка новела – „Черно и сребърно“, Джордано ни води през разрушенията, които може да нанесе липсата на комуникация на едно по-интимно и вътрешно ниво, oсобено когато става дума за семейното доверие.