Лира Литературно-рекламна Агенция
Какво е да си книжар? Различно ли е от това да си продавач-консултант? Честно казано, досещах се, че има разлика, но не бях се замислял в какво точно се състои. Реших да потърся отговор при един от най-опитните членове на семейството „Книжарници Хеликон”, г-жа Цанка Георгиева. Знаех за нея, че е дългогодишен служител във фирмата, че е изключително компетентен и отзивчив човек, че е предала знанията и опита си на множество по-млади колеги, както и че клиентите на бургаската книжарница винаги могат да разчитат на нейните препоръки и коментари за книгите, които продава. Знаех и че е завършила библиотекознание и библиография в тогавашния Ленинград, а сега Санкт Петербург, Русия. Че е работила първо като библиотекар в Регионална библиотека „П.К.Яворов” в Бургас, после като преводач от руски, додето през 2000 г. постъпва на работа в „Хеликон”. Че оттогава досега, вече 16 години, е съветник, сестра и майка на всички, които работят в книжарницата. Но имах и още въпроси, затова се обърнах лично към нея. Ето какво ми каза тя:
И. Г.: Откога датира близостта Ви с книгите?
Ц. Г.: Отговорът ми е традиционен: от ранно детство. От детските книги в семейството и от детския отдел на градската библиотека. Мечтаех един ден и аз да работя в библиотека и да мога, както си представях, по цял ден да чета книги. Кандидатствах българска филология. По мое време местата в българските университети бяха значително по-малко от желаещите да учат в тях. Аз не бях между щастливците. Реших да се запиша в Библиотечния иститут в София и след една година се озовах в Библиотечния факултет на Института по културата в Санкт Петербург, Русия. Както се казва, внимавай какво си пожелаваш.
Образованието ли Ви насочи към книжарската дейност или някаква вътрешна потребност?
И едното, и другото. Работих в най-голямата библиотека на Бургас: Регионална библиотека „Яворов“. Пробвах и в други области, за да стигна до извода, че камъкът си тежи на мястото и че моето място е сред книгите, а най-гостоприемният дом на книгите в Бургас беше и си остава книжарница „Хеликон“.
По какво се различават продавачът в една книжарница и книжарят?
Разликата е голяма. Продавач-консултант е само професия. Докато книжарството е и нещо друго, много по-специфично. То изисква знания от различни области на културата и живота. Освен всичко друго, книжарят трябва да бъде и добър психолог. Той продава на клиента не просто продукт, а цял един свят, и то точно като за него, по негова мярка, продава му мечти, преживявания… и знание, разбира се. Това е много трудно, заложено е в двояката същност на книгата, в противоречието, което носи – тя е едновременно и стока, и културен продукт. Като стока се предлага, излага, рекламира, но същността й не е във външните параметри, а в скритото между кориците съдържание, което трябва да се представя по други начини… със знание, с такт, с уважение. Книготърговията е условие за осъществяване на книжарството, то самото, най-общо определено, е възпитание – чрез прочетена вече книга в предлагана нова книга.
Как се промени вкусът на читателя през годините? Към по-добро или към по-лошо?
Не се наемам да дам задълбочен отговор на този въпрос, но мисля че опозицията по-добро/по-лошо не е най-страшната. По-лоша е опозицията четене/нечетене. Важно е да се чете – колкото повече, толкова по-лесно се формира вкусът.
Как Вие лично се ориентирате в морето от книги, което ни залива?
Не море, а океан е днешното книгоиздаване. Ориентирите: усет, развит в годините, с много четене, чрез медиите, интернет сайтове… радио Хеликон, нашето си списание „Книжарница“.
Промени ли се възрастовият профил на четящите? Как?
Трудно ми е да коментирам, защото аз от години работя основно с млади читатели: от най-малките до тийнейджърите. Прави ми впечатление, че се увеличава броят на децата, които свободно четат в превод и в оригинал. Намалява и възрастта, на която децата се учат да четат. На пет вече е нормално. И сякаш нещо след това се обърква и много от тях престават да четат.
Какво Ви е мнението за обществените библиотеки? Имате ли някакви забележки, очаквания, препоръки?
Дано не прозвучи назидателно, но обществените библиотеки, ако искат да запазят своята роля на културни центрове, трябва да се модернизират. Фондовете им да се обновяват и попълват с нови заглавия. Да бъдат по-гъвкави, по-отворени към съвременния динамичен свят, да намират партньори – в наше лице например.
Какво мислите за преоценените книги – трябва ли да има такива и защо?
Самото словосъчетание „преоценена книга“ не звучи добре, нещо като продукт с изтекъл срок на годност. Причините вероятно са в свръхиздаването, повече, отколкото може да понесе пазарът, но последиците са пагубни, вече се чувстват и не е нужно пророк да каже, че ще се задълбочават. Възпитава се консуматорство, купува се не каквото ти харесва или ти трябва, а това с примамливата цена… Вредите от това са много повече от ползите.
Смятате ли, че българските издатели издават най-доброто от нашата и чуждата литература? Какво е мнението Ви за тяхната дейност?
Мисля, че като цяло българските издатели успяват да издадат най-интересните световни и родни автори. Може би подборът им трябва да бъде по-прецизен, а самите те да бъдат по-ясно профилирани. По отношение на редакторската работа, качеството на преводите, съотношението – обем страници и големина на шрифта, полиграфия – можем да искаме още от тях. Случвало ми се е да не мога да препоръчам или да препоръчам с половин уста хубава детска книга, защото е пълна с правописни грешки.
Интервюто взе Иван Голев
