Лира Литературно-рекламна Агенция
Миналата седмица на посещение в България бе авторът на трилъра „Тайната на орела“ Ерез Ахарони. Израелският писател завършва обучението си като пилот в израелските военновъздушни сили през 1978 г. и участва в различни мисии. След като приключва със службата, се насочва към юридическата професия и бързо се превръща в един от най-търсените адвокати по търговско право в страната си. След дебютния си роман, Half a Moustache (2006), той създава военния трилър „Тайната на Орела”.
С Ахарони се срещна репортер на Lira.bg:
За първи път ли сте в България?
Не, идвал съм и преди. Харесвам много страната Ви. Харесвам хората – усмихнати, интелигентни. А и имат добър вкус за книги.
Много израелци имат и друга връзка с България – от времето на Втората световна война, Вие имате ли някакви български корени?
Не, не. Но имам много приятели, чиито семейства са били спасени тук. Всъщност, първата ми визита в страната Ви беше, да представлявам като адвокат един бизнес концерн в преговори в партньори.
О, правил сте бизнес тук, не е ли трудно?
Да, всъщност е трудно. Но напоследък май навсякъде е трудно.
Как започнахте да пишете?
Започнах да пиша преди 15 години. Това се случи след смъртта на баща ми. Това е доста труден момент, психологически момент. След нея почувствах, че имам натрупването и нуждата да пиша. Написах един разказ и с него участвах в един литературен конкурс. Случи се така, че спечелих първо място. Така придобих самочувствието да продължа да пиша.
Какво Ви носи писането? С какво разнообразява ежедневния Ви живот?
Писането за мен е много тежко занимание. В ежедневието си имам много работа, аз съм партньор в една голяма адвокатска компания. Но вярвам, че за писането, освен талант, разбира се, се изисква много повече дисциплина и желание. Трябва да намерите времето и да се организирате да пишете. Това и правя.
А дисциплина сигурно имате от кариерата си на пилот на военен самолет в армията?
Да, армията определено е място, на което да се научиш на дисциплина, но смятам, че това е нещо, което имаш по рождение.
А четете ли много?
О, да, чета страшно много и чета всичко. Обичам всякакви книги. Разбира се, обичам екшън-книгите, но много харесвам и класиката.
Има ли някой писател, който да Ви е повлиял повече от останалите?
О, да. Бих могъл да цитирам много такива, но ако става дума за влияние при писането на трилъри трябва да си чел Реймънд Чандлър, трябва да си чел Елмор Ленърд. Има още няколко модерни автора, които са задължителни – Джон Гришам, Джон Льо Каре, Харлан Коубан, Дейвид Балдачи. Тези са абсолютно задължителни.
„Тайната на орела“ е реминисценция на живота Ви като пилот. Имате ли план да напишете роман, повлиян от адвокатския живот, като тези на Гришам?
Всъщност вторият ми роман е точно юридически. По принцип ми е по-лесно да пиша за неща, които познавам от реалния си живот. Така не губя много време за проучвания. Затова писах за пилоти, за самолети – това са области, които познавам. А вторият ми роман е за млад адвокат. Отново е мистерия, тайна в семейството му. Мисля да продължа в тази насока, защото светът на правото дава много материал.
Или пък да напишете книга за писатели?
Да, всъщност, може. Всеки ден ми хрумват по 4-5 идеи за книга, но, за да започнеш да пишеш роман, трябва да се влюбиш в идеята, в героите. И след това поемаш по дългия труден път. Писането на роман е дълго пътешествие.
Вие живеете в Израел. Ситуацията в региона, в целия Близък Изток става все по-тежка. Смятате ли, че мирът е възможен?
Аз съм по принцип оптимист. Не смятам, че живота е възможно да се прави каквото и да било, да се развиваш, да правиш бизнес, само на базата на тъгата и меланхолията. Личната ми надежда е, че мирът ще дойде, макар че знам, че ще е много много трудно. „Тайната на орела“ също разказва за терористична организация, седалището на която е в Брюксел. И преди няколко седмици, когато се случиха атентатите там разбрах, че художествената проза може да се превърне в реалност. Това, което стана в Белгия, а преди това – в Париж и на много други места, е трагедия. Да убиваш невинни хора според ценностите ми е абсолютно неприемливо. Не разбирам мотивацията на такива хора, макар че в книгата си ги описвам. Но не искам, никога не съм искал да съм пророк. И никога не съм искал да пиша нещо, което да се случи наистина. Но има връзка.
Знам, че сега, докато ние с вас си говорим, има хора някъде, които седят в някоя тъмна стаичка, и измислят катастрофи. Вярвам в добрата природа на хората и се надявам мирът да дойде.
Значи книгите Ви са изцяло измислени истории, няма нищо реално случило Ви се?
Да, напълно измислени са. Някои неща са ми са случвали, като например имах приятел, на който му се случи точно такъв полет – самолетът му се разби, а той трябваше да реагира мигновено, да катапултира и се спаси по същия начин като героят в „Тайната на орела“.
Как бихте препоръчали „Тайната на орела“ на българските си читатели?
Романът комбинира всички съставки на добрия трилър – има напрежение, действие, любов, завръзки и обрати. Мисля, че животът на пилотите предоставя много любопитни и силни изживявания – забързан, напрегнат, с много оцеляване. Обикновено пиша за нормални млади хора, които изпадат в напрегнати ситуации и търсят силата в себе си да се справят. Мисля, че читателите ще останат доволни. Романът от една страна е много израелски, героят е израелец, който говори много живота ни. От друга – темата е много глобална. Историята се случва на различни места и е свързана с реалността, с това, което стана в Париж, в Брюксел, на много места.
