Лира Литературно-рекламна Агенция
За първи път книга, включваща почти изгубените истории на безписменото североамериканско племе хайда, излиза от печат във Великобритания и то с помощта на канадската носителка на Букър Маргарет Атууд, според която „A Story as Sharp as a Knife“ („Истории, остри като нож“) е „книга на чудесата“. Новината съобщи в. „Гардиън“.
През 1901 г. лингвистът и етнограф Джон Суонтън пътува до архипелаг, разположен отвъд бреговете на Британска Колумбия и Аляска и наречен Острови на народа хайда. Чрез преводач той записва транскрипции и сурови преводи на текстове, които смята за фолклорни, които са му разказани от последните двама поети на племето – Гандл и Скаай.
Почти век по-късно канадският поет Робърт Брингхъртс попада на трудовете на Суонтън и решава да ги преведе наново, надявайки се, че така ще ги направи достъпни за по-широка аудитория. Брингхъртс вярва, че устната фолклорна традиция на хайда е всъщност поезия, която обаче не борави с познатите ни рими и метрика. Той публикува „A Story as Sharp as a Knife“ като първа част от трилогията „Masterworks of the Classical Haida Mythtellers“ („Шедьоври на класическите разказвачи на митове от племето хайда“) през 1999 г. в САЩ и Канада. Но награждаваната книга така и не достига до Великобритания, докато Атууд не убеждава представител на издателството Folio Society да й обърне внимание.
„Маргарет Атууд ни насочи към книгата“, казват от издателството, което наскоро пусна на пазара произведенията с илюстрации на художника от племето хайда Дан Йеоманс, и още: „Това е една от онези книги, която малко хора са чели, но тези, които са, искат да предадат нататък. На пръв поглед това е местна история за едно племе и неговите истории, начин на живот и култура. Но в същото време е поглед към митология, която е залегнала в голяма част от литературата и това е невероятно“.
Атууд пише увода към новото издание на книгата, в който описва Брингхърст: „Той е научил хайда и въпреки че твърди, че не може да го говори, е по-добър в това от малкото останали представители на племето, които все още могат. След това той изучава структурните характеристики на епоса, който превежда. Което не е лесна задача, защото хайда (точно като японския) не използва ритъма като принцип на структуриране на поетичната реч, както и метрика, позната ни от английския и френския“.
Брингхърст изучил също така иконографията на хайда. Други, по думите на Атууд, биха се обезсърчили от това предизвикателство, но не и него – „и ето го с тази книга на чудесата“. Според Атууд, това е книга, която отваря заключени врати, разкрива неподозирани гледки, блести. Тя показва, че устното литературно наследство не е продукт на някаква анонимна маса, а е създадено от индивиди, работили в контекста на тяхната култура.
Свързани заглавия
Любимите книги на Маргарет Атууд
Маргарет Атууд стана почетен член на Американската академия на изкуството и литературата
Маргарет Атууд с нов роман след 5-годишна пауза
Излезе сборник с разкази от Маргарет Атууд
Заравят следващата книга на Маргарет Атууд за 100 години
Дарън Аронофски ще адаптира на малкия екран трилогия на Маргарет Атууд
Писателката Маргарет Атууд представи своя собствена бира
Маргарет Атууд: Ние сме историите, които разказваме
Маргарет Атууд и Джойс Карол Оутс почетоха Дорис Лесинг
Книги от Маргарет Атууд тук
