Лира Литературно-рекламна Агенция
Дженифър Кейшин Армстронг от “Ню Йорк Таймс”
През 1893 г. писателят сър Артър Конан Дойл бутна детектива Шерлок Холмс от една скала. Тя беше разположена на измислено място, условно посочено близо до водопада Райхенбах. Но Дойл свърши мръсната работа директно от дома си в Лондон, където пишеше. „С натежало сърце вдигам перото, за да напиша последните думи за моя даровит приятел Шерлок Холмс“, разказвачът д-р Джон Уотсън казва в разказа на Дойл „Последният проблем“, който е публикуван в сп. The Strand през декември 1893 г.
Дойл изглежда по-малко емоционален. „Убих Холмс“, пише той в дневника си. Почти си го представяме, с отметната назад коса, блестяща на свещите, въртящ мустака си с радост. По-късно той казва за най-известния си герой: „Толкова ми беше дошъл до гуша, че го чувствах като гъши пастет – веднъж преядох с този вид пастет и до днес ми се гади, само като си помисля за този продукт“.
Когато е пишел последно за Холмс, Конан Дойл вероятно е мислел, че това е всичко. Ако това е вярно, той просто не е разбирал феновете и по-специално феновете на Холс. Реакцията на публиката към смъртта на детектива предизвиква реакция, невиждана до момента. Повече от 20 000 абоната на сп. The Strand спират абонаментите си, възмутени от преждевременната кончина на Холмс. Списанието едва се съвзело. Екипът му наричал смъртта на Холмс „ужасното събитие“.
Легендата твърди, че младите мъже в Лондон масово носели креп в чест на първия месец от кончината на Холмс – градски мит, който наскоро беше оспорен. (Някои фенове а Холмс предполагат, че историята е била силно преувеличена от сина на Конан Дойл в интервюта.) Шокирани читатели пишели до списанието, протестирайки. Пращали и гневни писма до автора. Американците създали клубове „Да запазим Шерлок Холмс жив“. Конан Дойл се придържал към твърдението си, че това била „справедлива смърт“, но това звучало повече като оправдание.
Това звучи просто като още един ден в интернет в наше време. Но по онова време Конан Дойл имам всички основания да бъде шокиран от пороя критики, които се изсипали върху него. Феновете просто не били реагирали така преди това. (Всъщност до тогава те дори не се наричали фенове. Терминът бил наскоро възникнал като референция към американските бейзболни ентусиасти.) Читателите обикновено приемали това, което ставало в книгите, и продължавали нататък. Сега те започвали да имат изисквания и очаквания на тях да се отговори, да има връзка с това, което обичат.
Безумието на феновете
Запалените читатели допринесли да се роди модерната практика „фендъм“. Интересното е, че интензивното обожание на Холмс продължава и днес и то под формата на популярни криминални сериали. Заради Холмс Конан Дойл бил „по-популярен от Кралица Виктория“, написал един историк.
Холмс се появява за първи път през 1887 г. в новелата „Етюд в червено“. Той станал популярен от самото начало до степен, че скоро Дойл съжалявал, че го е създал, тъй като историите за детектива напълно засенчили другите творби на писателя, които той приемал за по-сериозни, като например „Мика Кларк“. Читателите се нареждали на опашки, когато излизал нов брой на The Strand с публикация за Холмс вътре. Заради него, Конан Дойл бил „по-популярен от Кралица Виктория“, твърди историк.
Феновете на Холмс били представители на нарастващата средна класа, чиито вкус бил обвинен в популизъм от критиците. Те били тези, за които концертите били твърде скъпи и които чакали да излязат по-евтините издания на популярните романи. Историкът Дейвид Пейн ги описва като „до голяма степен средно-ниска и ниско-ниска класа от градове, които не блестят с интелектуален елит или частни училища, трудоваци – първите пред-модерни хора“. The Strand ги привлича с това, което днес познаваме като високо емоционални жанрове – мистерия и научна фантастика – на автори като Хърбърт Уелс и Жул Верн.
Търсенето за историите за детектива изглеждало безкрайно. The Strand плащали на Конан Дойл добре за всичко, което им предложел. Но той нямал намерение да прекара остатъка от живота си, разследвайки измислени престъпления. Намерението му било да изкара пари, за да финансира другите си творби – сериозни писания, пълни с идеи и политически изложения.
През 1893 г. 34-годишният Конан Дойл имал много, но искал да стигне Сър Уолтър Скот. Затова създал злия проф. Мориарти и бутнал Холмс от скалата. Минали 8 години, но през 1901 г. общественият натиск бил все още толкова голям, че той написал нова история – „Баскервилското куче“ – включваща Холмс преди смъртта му. През 1903 г. в „Празната къща“ той стигнал по-далеч, съживявайки Холмс с обяснението, че само Мориарти бил умрял при падането, а Холмс фалшифицирал собствената си смърт. Феновете ликували.
Ключа към трайния успех на Холмс е адаптивността му към всяка възраст – фирмите на Базил Ратбоун от 40-те го представят като актуален персонаж, борещ се с нацистите.
Живот след смъртта
Феновете на Холмс от тогава са станали още по-вманиачени. Единствената разлика е, че днес сме свикнали със супер фендъма. Сериите на ВВС създадоха нова истерия от доста време. Феновете на сериала, в който Бенедикт Къмбърбач е модерният Холмс, често се отбиват в любимото кафене на детектива и Уотсън (Мартин Фрийман) – Speedy’s Café. Те окупират улиците, където текат снимките, до степен да възпрепятстват процеса на заснемане. (Почти 1000 души се събраха веднъж на Бейкър Стрийт, която в истинския живот се казва Гроуър).
В Китай феновете са развили своя сюжетна линия, създавайки от Холмс и Уотсън гей двойка. За японските фенове има Холмс манга. Корейската поп група SHINee записа песен за детектива. Феновете на Къмбърбач имат кодово име – Cumberbitches – заради реакцията им, която напомня на истерията на публиката на Бийтълс.
Като телевизионно шоу Шерлок има сложни отношения с феновете. Понякога продуцентите им подхвърлят закачки или пък базират цели епизоди на техните теории. Но един от създателите на сериала – Стивън Мофат често ги пренебрегва, а Къмбърбач описва вманиачеността им като абсурдна. Но не забравяйте, че шоуто като цяло може да се приема за фен фикшън, базиран на викторианските истории на Конан Дойл.
Разбира се, способността на Шерлок да причини такава интензивна емоция сред феновете е само индикатор колко много те го обичат. Впечатляващото е, че феновете са му верни при всички перипетии и промени вече повече от 120 години.
Един от създателите на сериала Марк Гатис, който участва и като брата на детектива Майкрофт, отдава почит към Конан Дойл за създаването на персонажи, които са непреходни: „Мисля, че това което наистина привлича феновете, е забавното в историите, а то е и в основата на написаното от Дойл. През годините на различни версии и поради факта, че са викториански, хората бяха позабравили, че тези истории всъщност са ужасно забавни. Четат се бързо, вълнуващи са, пълни са с приключения и това е, което искаме да им предложим“.
Гатис подчертава още, че Холмс е един от оригиналните измислени детективи – повечето последвали го персонажи всъщност го копира. „Всички след него започват своята линия от Холмс и Уотсън. Агата Кристи също го прави, създавайки Поаро закръглен и нисък като контраст на високия и слаб Холмс. Той се нуждае от Уотсън, затова тя създава кап. Хейстингс. Където и да погледнем, това е модел. Ето кое го прави непреходно“.
Хвърлете едно око на съвременните телевизионно герои, много от които играят по модела на брилянтния, но леко сбъркан Холмс. „Дори извън света на разследванията, мисля, че Дойл е поставил основата на идеята, че високата интелигентност е натоварена с цената на някаква социална неспособност“, казва Мофат и още: „Той е гений, поради което – малко странен. Не знам колко често това се случва в живота, но е често срещано в литературата“.
С други думи, падането на Шерлок Холмс от скала не го уби. Той винаги ще се връща – днес и утре. А феновете ще го чакат.
Книги за Шерлок Холмс тук
