Лира Литературно-рекламна Агенция
Емил Апостолов, компютърен специалист
През почивните дни около Коледа и Нова година препрочетох три книги от Робърт Лъдлъм – „Мистерията Миша”, „Предупреждението на Амблър” и „Директивата Янсън”. Чел съм ги преди години и бях забравил колко увлекателно пише Лъдлъм. За мене всяка негова книга е като руска матрьошка – отваряш една и от нея се показва друга, след това отваряш и нея и се показва следващата и т.н. Просто Лъдлъм ни води през романите си като през лабиринт – не знаеш какво ще се появи зад ъгъла. Увлекателни четива, грабват те веднага и ти се иска да ги прочетеш наведнъж до последната страница. 
В тях има всичко – и неочаквани обрати, и хитроумни ходове, и приключения, и често пъти абсолютно изненадващ край, и много поуки за читателите. Направи ми впечатление невероятната прецизност на автора в описанието на местата, където се развиват действията, и най-вече в градовете – разположението на улиците, сградите, различните видове транспорт и видовете оборудване, с което боравят главните действащи лица. Впечатли ме и друго – за разлика от много писатели, които обичат да пишат за супергерои, поне в тези три книги главните герои са по-различни – хем са индивидуалности, хем са разбрали от опит, че сами няма да се справят и затова разчитат на партньори, съратници и приятели, на свой екип. Въпреки че са писани преди 15-20 години книгите са 
много актуални, почти всичко от случващото се е валидно и днес – разделението в обществото, двуличието и бюрокрацията в администрацията, политиката на неглижиране и незачитане правата на малцинствата и по-малките държави, стремежът към абсолютна власт на принципа „След нас и потоп!”, вземане на еднолични решения по важни проблеми, без да се мисли до какво ще доведат те, стремеж за сплашване и ограничаване на свободата на словото, политика в угода на нещо и някого. Препрочитането на тези книги за мен бе истинско удоволствие, защото преоткрих Лъдлъм и, поглеждайки творчеството му под друг ъгъл, приятно се изненадах колко съвременно звучи той.
