Бях млад, настроен за приключения, пише авторът на „Параграф 22”
Феновете на романа на Джоузеф Хелър „Параграф 22” вероятно ще бъдат изненадани да научат, че американският писател се е забавлявал с военната си служба по време на Втората световна война, съобщи „Гардиън”. Това е станало известно от две негови писма, предложени на аукцион в САЩ. Очаква се те да достигнат цена от 2000 – 3000 долара.
Това е странно, тъй като „Параграф 22”, написан през 1961 г., минава за една от най-силните сатири на военната бюрокрация. С това си качество романът е поставен от критиката и читателите сред най-добрите произведения на ХХ век, а авторът му става милионер.
В писмото от 3 странички, писано през 1974 г. до Джеймс Нейгъл, професор в Североизточния университет в Бостън, преживяванията на Хелър контрастират с описаните в книгата преживявания на главния герой Джон Йосариян. То е писано по повод подготвянето на сборник с есета, посветени на книгата.
„Как се чувствах по време на войната? Много по-различно от Йосариян –пише Хелър. – Истината е, че се забавлявах, подобно на всеки, с когото съм служил. Както по време на учения, така и в битка. Тогава бях млад, настроен за приключения. А в тази идея имаше толкова слава. Освен това войната повиши стандарта ми на живот”.
Хелър изкарвал 65-75 долара на месец, докато бил на военна служба като пилот на бомбардировач – с около 60 долара повече, отколкото преди това като чиновник.
В друго писмо от 1984 г. Хелър пише за „Параграф 22”: „Знаех, че тази книга ще бъде публикувана. Работих бавно и много внимателно. Направих най-добрата книга на тази тематика, която бях способен да напиша”. Когато я пишел, Хелър вече имал договор с издателство „Саймън и Шустър”.
Писателят споделя и кои са неговите кумири в литературата – Владимир Набоков и най-вече Томас Елиът.
Джоузеф Хелър е американски писател (1923 – 1999). Най-известната му творба е „Параграф 22”, продадена в над 10 милиона тираж. На много езици заглавието е станало нарицателно за абсурдна ситуация. Главният герой на романа е капитан Йосарян. Книгата е остра критика на бюрокрацията, с която се сблъсква всеки в армията.