Лира Литературно-рекламна Агенция
Олдъс Хъксли е велик британски писател, модерен класик, станал световноизвестен с романа антиутопия „Прекрасният нов свят“. Но ИК „Изток – Запад“ ви предлага да прекрачите през „Дверите на възприятието“, друга забележителна творба на Хъксли, и заедно с него да се впуснете в разтърсващо пътешествие из човешкото съзнание.
Писателят описва промяната в човешките възприятия при приемането на мескалин. Това е упойващо вещество от кактуса пейот, използвано от мексиканските индианци. През май 1954 г. той приема мескалин в присъствието на съпругата му и психиатърът д-р Хъмфри Озмънд. И сетне описва преживяното . Какво е то? Полет във визуална вселена, в която няма време, а ежедневният живот не съществува. Това са необикновени усещания, през призмата на които познатият ни свят става напълно непознат. Но по-важното е, че Хъксли и без въздействието на дрогата достига до фини философски прозрения, акушира забележителни изводи за раждането на изкуството и раждането на религията, както и за мястото на битието в човека и за мястото на човека в битието. Предпочитаният от британеца инструментариум са понятия от аналитичната психология, тъй като той отлично познава научните постижения за влиянието на упойващи вещества върху човешкото съзнание.
Олдъс Хъксли освен белетрист, е и поет, и не случайно избира заглавие, внушено му от една строфа на колегата си по поетическо вълшебство Уилям Блейк. И тя е: „Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно“. Но настоящето издание, освен есето му за „Дверите“, включва и своеобразното му продължение, озаглавено „Раят и адът“. В него класикът прави съпоставка между преживяванията си под въздействието на мескалина и понятията за рай и ад. С други думи и в тази книга Хъксли ни въвежда в зашеметяваща панорама от невероятни образи, картини и философски визии и ни майсторски ни съпровожда из безпределния космос на човешкото съзнание.
И още нещо много интересно – Джим Морисън е бил толкова поразен от „Дверите на възприятието“, че това е било решаващо при избора на име за групата му „Дорс“.
Преводът е дело на Зорница Христова, а новото заглавие е част от поредицата „Извори“. До този момент в нея са излезли „Пир“ от Платон, „Към себе си“ от Марк Аврелий, „Фрагменти“ от Леонардо да Винчи, „Реч за достойнството на човека“ от Джовани Пико дела Мирандола, „Преброяване на лудите“ от Настрадин Ходжа и „Монадология“ от Готфрид Лайбниц.
ОТКЪС
Един час по-късно, след още десет мили и след посещението в „Най-голямата дрогерия на света“, се върнахме в къщи и аз се върнах към онова успокоително, но далеч не задоволително състояние, наречено нормалност.
Изглежда твърде невероятно човечеството като цяло някога да може да се раздели с изкуствения рай. Повечето мъже и жени водят живот, който в най-лошия случай е толкова болезнен, а в най-добрия толкова монотонен, жалък и ограничен, че импулсът да избягат, копнежът да надскочат себе си поне за няколко мига е и винаги е бил едно от основните стремления на душата. Изкуството и религията, карнавалите и сатурналиите, танците и слушането на оратории – всички те са служили, по думите на Хърбърт Уелс, като Врати в Стената. За частна и ежедневна употреба винаги е имало химически средства. Всички естествени болкоуспокояващи и наркотици, всички еуфорични вещества, които растат по дърветата, халюциногените, които се съдържат в горските плодове или пък се извличат от корени – всички, без изключение, са познати и използвани от хората от незапомнени времена. И към тези естествени модификатори на съзнанието съвременната наука прибавя своя дял синтетични вещества – например хлорала и бензедрина, бромидите и барбитуратите.
Повечето от тези модификатори на съзнанието вече не могат да се приемат без лекарско предписание или това трябва да става нелегално и при значителен риск. Западът позволява неограничената употреба единствено на алкохола и тютюна. Всички други химически „врати в стената“ са заклеймени като „дрога“, а преминаващите без разрешение – като „наркомани“.
Днес харчим много повече за тютюн и алкохол, отколкото за образование. Това, разбира се, не трябва да ни учудва.
Страстното желание да избягаш от самоидентичността и заобикалящата ни среда присъства почти винаги и почти във всички. Желанието да сторим нещо за подрастващите е силно само в родителите, и то само докато децата им са в училищна възраст. Също така обяснимо е и сегашното отношение към алкохола и тютюнопушенето. Въпреки увеличаващата се армия от безнадеждни алкохолици, въпреки стотиците хиляди осакатени или убити от пияни шофьори, известните комици още се шегуват с алкохола и пристрастените към него. И въпреки доказателствата за връзка между цигарите и рака на белия дроб почти всички смятат тютюнопушенето за не по-малко нормално и естествено от храненето. От гледна точка на рационалиста-утилитарист това може да изглежда странно. За историка е напълно очаквано. Твърдото убеждение в материалното съществуване на ада никога не е пречило на средновековните християни да правят онова, към което ги подтиквали амбицията, похотта и алчността. Ракът на белия дроб, пътнотранспортните произшествия и милионите нещастни и създаващи нещастие са факти, по-несъмнени дори и от съществуването на Ада по времето на Данте. Но всички тези факти са далечни и несъществени в сравнение с близкия, осезаем факт на нуждата, тук и сега, от бягство или успокояване, от едно питие или една цигара.
Нашият век освен всичко друго е векът на автомобила и на демографския бум. Алкохолът е несъвместим с безопасността на движението и неговото производство, както и производството на тютюн, осъжда на практическа стерилност милиони декари плодородни почви. Без съмнение проблемите, свързани с алкохола и тютюна, не могат да се решат със забрани. Универсалният и вечен стремеж към себепреодоляване не може да се отхвърли, като се затръшнат популярните днес „врати в стената“. Единствената разумна политика е да отворим други, по-добри врати с надеждата да убедим хората да сменят старите си лоши навици с нови и по-безопасни. Някои от тези други, по-добри врати ще бъдат социални и технологични по природа, други религиозни или психологически, трети диетични, образователни, спортни. Но нуждата от чести химически бягства от непоносимия ни Аз и отблъскващата среда несъмнено ще остане. Нужен е нов наркотик, който да успокои и да утеши страдалческия ни вид, без да причини повече дългосрочна вреда, отколкото краткосрочна полза. Този наркотик трябва да бъде силен в малки дози и да може да се синтезира. Ако не притежава тези качества, производството му, като това на виното, бирата, концентратите и тютюна, ще пречи на производството на необходими храни и тъкани. Този наркотик трябва да бъде по-слабо токсичен от кокаина или опиума, с по-малко нежелани социални последици от алкохола или барбитуратите, по-малко вреден за сърцето и белите дробове от катрана и никотина в цигарите. А в позитивно отношение този наркотик трябва да предизвика в съзнанието промени, по-интересни, по-вътрешно ценни от обикновеното успокоение или сънливост, илюзията за всесилност или освобождаването от задръжките.
За повечето хора мескалинът е почти напълно безвреден. За разлика от алкохола, той не предразполага приелия го към онзи тип невъздържано поведение, което довежда до побои, насилие и пътнотранспортни произшествия. Под въздействието на мескалина човек кротко си гледа своята работа. Още повече че става въпрос за едно откровение, което не трябва да бъде заплатено с махмурлук (а това безспорно е важно). За дълготрайните последици от редовното приемане на мескалин знаем твърде малко. Индианците, които консумират пейот, не изглеждат физически или морално повлияни от този навик. Все пак наличната информация е все още оскъдна и повърхностна.
