Лира Литературно-рекламна Агенция
„Саврола”, издаден през 1900 г., е сатира на една бананова република
През 1900 – годината, в която умира Оскар Уайлд, Сара Бернар става звезда на театралната сцена, а Ръдиърд Киплинг издава „Ким” – младият Уинстън Чърчил захвърля униформата и публикува роман.
„Саврола” е единственият опит на може би най-известния английски политик от ХХ век в художествената литература. Останалите му 37 творби са все в сферата на документалистиката, като за най-известната от тях – шесттомната история на Втората световна война Чърчил получава Нобелова награда през 1953 г.
Романът, който през 1948 г. е преведен на френски и оттогава не е преиздаван, сега ще бъде изваден от забравата, пише вестник „Фигаро”. Сюжетът му е революция в измислената държава Лаурана, а някои от героите имат за прототипи хора от семейството на Чърчил. Главният образ е на идеалиста генерал Саврола, а според критиката романът се чете на един дъх, тъй като е унищожителна сатира на нравите в една бананова република. Което е блестящо свидетелство за остроумието му още на младини.
Сър Уинстън Леонард Спенсър-Чърчил (1874-1965) е бил два пъти министър-председател на Великобритания, военен министър , депутат, известен оратор, историк и артистична натура. Заради политиката му по времето на Втората световна война е обявен за почетен гражданин на САЩ. На него принадлежат думите: „Историята е регистър на престъпленията, безумията и нещастията на човечеството.”.
