Днес, 14 август, се навършват 148 години от рождението на английския писател и драматург Джон Голсуърти. Автор е на 17 романа, 26 пиеси, 12 тома разкази, есета, поеми. От 1906 г. до 1933 г. пише трите си трилогии – първата „Сага за Форсайтови“- „Собственикът“ (1906), „В примка“(1920) и „Дава се под наем“ (1922), втората „Съвременна комедия“ – „Бялата маймуна“ (1924), „Сребърната лъжица“ (1927) и „Лебедова песен“ (1928), и третата „Краят на повестта – „Девойка, която чака“ (1931), „Цъфтяща пустиня“ (1932) и „Отвъд реката“ (1933). Пиесите му са забележителни с простотата, сръчността на драматическата техника, естествеността на диалозите и езика. Главното им достойнство е дълбоката искреност на автора, искреност на възмущението, предизвикано от истинско съчувствие към бедните. През 1932 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Умира на 31 януари 1933 г.
„Хора, които не живеят, се запазват отлично.”
„Ако не мислите за бъдещето, то вие нямате такова.”
„Уважението към хората в крайна сметка е уважение към самият себе си.”
„Книгата помага на човек да излезе извън пределите на своето „аз“.”
„Психология – това е израз от думи, които не могат да се изразят.
„Заглавията удвояват размера на събитията.”
„Винаги единият целува, а другият си подава бузата”.
„Даже независимите мислители стават много зависими хора, когато нямат нито пара в джоба.”
„Дали човешкият живот, а той е толкова крехък, бихме го съхранявали въпреки всички наши беди и трудности, ако да се живее на света не си струваше?”
„Хората разбират, че не могат без данъци, но когато имат възможност да не ги плащат – защо не?”
„Няма нищо по-трагично в живота, от абсолютната невъзможност да промените това, което вече сте направили.”
„Без елемент на неизвестност играта на живота губи смисъл.”
Единственият начин да бъдеш щастлив е да направиш другите щастливи.
„Любов! … Тя никога не идва, когато я чакаме, тя винаги е неочакван гост.”