Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, „Радио Хеликон“
Ако трябва да се формулира „героя на новото време” във век, превзет от технологиите; човекът, дебнещ часа, защото е все по-зависим от парите и слят с работата си, няма по-подходящо заглавие от „Роб” на Сергей Минаев. Има смисъл в това да разбереш едно устройство, когато го използваш. Отнася се и за обществото. Трябва да го изживееш, преди да го отхвърлиш.
Шеста поред е творбата на Минаев, превърнал се в звезда на новата руска литература още с излизането на „Духлеss” през 2007 г. Тогава е млад мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания и създава мита, че е писал тази книга върху салфетки по заведенията. Тя излиза в малък тираж, но според статистиката продажбите в Русия надхвърлят преводите на световни бестселъри. Следват „Mediia sapiens – битката за трети мандат”, „Media sapiens – дневник на информационния терорист”, „The Мацки”, и „Мразя тази столица”.
На 40 г. е Сергей Минаев, московчанин, видял и предишната, и сегашната съветска империя. Той пише за цялото поколение към което принадлежи, побрано в една дума – „Роб”. В романа героят му Александър е в разцвета на силите си и в началото на световната икономическа криза, млад кариерист, достигнал до висока мениджърска позиция във фирма за детски играчки с нелепото име „Република на детството”. Посланието е ясно – това лого демонстрира отношение към властта. Тя принадлежи на новите руснаци, на онези, особено недоволните, свикнали в израз на отмъщение, наследственост и неподчинение да отместват мисленето си в посока към нещо гигантско, в случая – стоките. Със същия войнствен оптимизъм, с който дедите им са бранели отечеството, техните костюмирани питомци брандират марки. Има зрънце от старите ценности в младия корпоративен роб, разказал стъпка по стъпка как рухва великата му страна, сведена до просперираща компания, към която е буквално закрепостен, и помита семейството му. Крахът тръгва от неговата личност, неподготвена в никой университет за реалността. А тя е позната – управление, заложило на моркова и тоягата и крепящо се на кухи позитивни фрази, внесени по западен маниер; симулиране на труд, усвоен по соцвреме, много алкохол и истерични забавления. Все едно минаваме наръчник за хора затъващи финансово и психологически. Освен тънките бизнес съвети, дадени от първа ръка, „Роб” на Сергей Минаев представлява своеобразен отдушник за натрупаното напрежение. Защото стилът ни напомня класическата литература, родила Гогол, Ерофеев и Булгаков, способна да покаже необятна душа и чувство за единство. С остър хумор да разклати устоите си, пародирайки началото дори на „Ана Каренина” – „всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно, е нещастно по своему” и цинично да заяви: „Всяка процъфтяваща руска компания си има собствен неповторим сценарий за успеха, но за всички фалирали той е еднакъв”.
Доколкото този мащаб е по силите ни, без да вдигаме наздравици и да изпадаме в славянска меланхолия, поставяме „Роб”, където му е мястото – сред добрите книги и горчивия житейски опит.
„Роб” тук
