Начало / Автори / Класикът на руския ъндърграунд

Класикът на руския ъндърграунд

Автор е на 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета. Романите му „Престъпление и наказание“, „Братя Карамазови“ и „Идиот” са емблематични за гения му. Смятан е за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм,  а „Записки от подземието“ са определяни като най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога. Започва да пише от средата на 40-те години на ХІХ век, като първите му произведения са повлияни от реалисти и романтици като Дикенс, Гогол и Балзак. Заедно с Лев Толстой е смятан за един от най-великите романисти от Златния век на руската литература и за малко хора от ХІХ век може да се каже, че са били толкова влиятелни, колкото него. Известен е с талантливото си повествование и с дълбоките си и остроумни изявления по интелектуални и политически въпроси и е описван като духовен водач, учител и дори пророк.

На днешния ден, 11 ноември, е роден Фьодор Достоевски. Израства в Москва, но родът му е с литовски корени. Родителите му смятали, че кариерата на военен ще му осигури добро бъдеще. Въпреки че учи инженерство, пагоните са му тежали твърде много. Обичал рисуването и архитектурата. Мразел корупцията, грубата военщина, несправедливостта. Наричали го монах Фотий заради отшелничеството и интереса към религията. Бил болнав, имал епилептични пристъпи.

Въпреки тягостната атмосфера във военната академия успява да издържи изпитите. Запалва се към хазарта, което му носи финансови неволи. Започва да проявява интерес към ъндърграунда – бедните и болните хора го привличат. Работата му на чертожник го унижава и успява да предизвика уволнението си от армията. След което започва да мисли своя първи роман.

През януари 1844 г. излиза преводът му на „Йожени Гранде” от Балзак. Същата година пише писмо, в което е категоричен: „Важното в момента е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся“.

Некрасов и Белински са възхитени от романа му и през 1846 г. в алманаха „Петербургски сборник” е публикуван „Бедни хора”. Търговският му успех е огромен. На световната литературна сцена излиза Фьодор Михайлович Достоевски и неговият трагичен живот.

През 1849 г. е осъден от военен съд на смърт. Престъплението му според решението на съда е, че чел на събрания “престъпно спрямо религията и правителството писмо на литератора Белински”. На 22 декември Достоевски заедно с останалите осъдени е отведен на Семьоновския площад. Малко преди към него да насочат пушките идва съобщението за замяната на екзекуцията с каторга. Заточен е в Омск в продължение на 4 г. По пътя той се среща с жените на декабристите. Те му подаряват Евангелие, което той пази цял живот. И пред него се изповядва преди да умре.

След освобождението си успява да се закрепи. Влиза отново в армията, жените не го правят щастлив. Обикаля Европа, но вижда само негативите. Винаги е бил на острието на финансовата брадва, а здравето му прогресивно се влошава. Книгите му се продават добре, а славата расте. Александър II му заповядва да го посети в двореца и да му представи „Дневниците“. Също така царят го моли да образова синовете му Сергей и Павел. Тази среща води до увеличаване на кръга на познанствата на Достоевски и той става чест гост на някои салони в Петербург. Запознава се с много влиятелни личности, включително принцеса София Толстая, поета Яков Полонски, журналиста Алексей Суворин, музиканта Антон Рубинщейн и художника Иля Репин.
През март 1877 г. преживява четири епилептични припадъка. През декември отива на погребението на Николай Некрасов и изнася реч. По това време става почетен член на Руската академия на науките. Получава почетно удостоверение от академията и е поканен да вземе участие в международен конгрес по авторско право, оглавяван от Виктор Юго. Достоевски отхвърля поканата заради смъртта на сина си Альоша. По-късно е избран за председател на Славянското благотворително дружество в Петербург, а през лятото е избран за член на почетната комисия на Асоциацията за международна литература и изкуство, която включвала още Виктор Юго, Иван Тургенев, Паул фон Хайзе, Алфред Тенисън, Антъни Тролъп, Хенри Уадсуорт Лонгфелоу, Ралф Уолдо Емерсън и Лев Толстой.

Достоевски умира на 9 февруари 1881 г. на 59 г. Предполага се, че около 100 000 се включват в траурната процесия. На надгробния му камък е гравиран цитат от Евангелие от Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод”.

Книги от Достоевски тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …