„ 5 дни” от Дъглас Кенеди (ревю)

Елена АЛЕКСИЕВА

В онова далечно лято на 2006 се влюбих. Не за пръв път в книга, но за пръв път в Дъглас Кенеди и неговата „Като белег на сърцето”. Любовта ни се оказа трайна – поне от моя страна, нищо че не съм му била изцяло вярна. През годините се подадох на „Изкушение”, уцелих „Моментът”, сключихме „Сделката” – той да пише, аз да го чета и обожавам.

Така тези дни я докарахме до „5 дни“.

Няма друг мъж-писател, който така достоверно да разказва историите си от името на жена, както го умее Дъглас Кенеди.

В „Пет дни“ героинята му е Лора – поуморена от ежедневието, трудния характер на съпруга си и проблемите с децата и безпаричието рентгеноложка. Еднообразният й живот е разпокъсан на парчета след случайната среща с Ричард. Разбира се, уикендът им е горещ, разбира се, любовта им изглежда по-силна от обстоятелствата и разбира се, те се заричат, че ще променят живота си от този ден нататък. Какво се случва, ще разберете от книгата, която може да ви причини една-две безсънни нощи.

Увлекателният изказ на Кенеди и прецизният му разрез на характерите е запазена негова марка.

Само, моля ви, ако скоро сте прочели неговата „Като белег на сърцето”, дайте си няколко месеца почивка, преди да подхванете „5 дни“. Макар и ситуирани в различни епохи, двата романа си приличат. Явно големият писател не може да избяга от обсесията си към силната жена. Но не правим ли всички ние тъкмо това – разказваме вариации на една и съща история, която е белязала живота ни?

Последно изречение от мен – не подминавайте тази книга, чете се за дни или нощи, но пази спомени за години напред…

„5 дни“ тук