Лира Литературно-рекламна Агенция
Радио водещият и автор на книгата „100 парчета история“ Драгомир Симеонов провъзгласи колегата си журналист, а вече и писател, Светослав Иванов, за достоен за външен министър на България. Това стана на премиерата на дебютната книга на Иванов „Там , където загинаха дърветата“ в столичната книжарница „Хеликон-Витоша“.
Официалното представяне на сборника пътеписи събра десетки популярни личности, журналисти и приятели на автора, сред които Ники Кънчев, Венелин Петков, Симеон Колев, спортните журналисти Алекси Сокачев и Елена Яръмова, репортерите Десислава Ризова, Борислав Лазаров и др.
“Книгата, която държите в ръце, разказва не просто истории от различни места, на които вероятно няма да отидете, защото не са туристическа дестинация. Тя разказва една далче по-интересна история – историята на самият Светослав Иванов. А по-интересното място е неговият голям вътрешен мир. Това е мястото, от където идва неговото огромно любопитство. И дарбата му да разказва истории. Нищо друго не е необходимо на един журналист, за да спечели сърцата ви“, каза още Драго Симеонов.
„Аз имах удоволствието да бъда един от първите читатели на тази книга“, каза пък носителята на наградата „Цветето на Хеликон“ Иво Сиромахов. „Това не е просто пътепис. По-скоро е един документален роман за места, на които не ходят туристи – Афганистан, Ирак, Конго. Имам само две малки забележки – защо на снимката на корицата Светльо изглежда по-скоро като кандидат за областен управител, а не на пътешественик. Втората ми забележка е, че заглавието е малко подвеждащо. „Там, където загинаха дърветата“ по-скоро навява мисли за екология, но книгата не е такава. В нея има великолепни сюжети. Това, което отличава Светльо от другите журналисти е, че той много внимава в детайлите, а освен това обича да се самоиронизира“, допълни авторът на „7 жени“, „Моят таен любовен живот“ и др.
„Написаното остава и може да се прочете и след 10 и 20 години. Заглавието идва от една история, която е описана и в книгата. 2007 г. по време на първото ми пътуване в Ирак видях едно дърво, което местните смятаха за дух. Те смятаха, че ако имаш болка, проблеми, мъка, и забиеш един пирон в стъблото но това дърво, тя ще премине в него и ще изчезне. В дървото бяха забити сигурно 100 000 пирона, които го бяха убили. Ето това дърво загина в резултат на човешките болки. Хората пътуваха стотици километри, за да видят дървото, но то самото беше умряло. Това е едната метафора за това заглавие“, разкри самият автор на книгата.
„Моят приятел Венелин Петков, който е автор на един чудесен филм за Афганистан, ме запозна с писателя Халед Хосейни. От него разбрах, че Кабул е един много зелен град, с много дървета. Но като попаднах в Кабул, видях, че там нямаше нито едно дърво. И се чудех, седейки до реката, какво е станало. Тогава попитах едни момчета. Те отговориха: „Не, вече не е зелен. Ние воюваме от 30 години. Тези дървета първо бяха отсечени от съображения за сигурност. А още през първите зими на войната – и за отопление. Това е метафората, а и идеята на тази книга. Това е книга, в които хората говорят на нас. Това са истории, които първо показах по телевизията. Но там действа един закон – не го ли покажеш, не го казвай. В книгата е точно обратното – почувствал ли си го, кажи го“, каза още Светослав Иванов. След тези думи той с часове дава автографи на гости и читатели.
„Там, където загинаха дърветата“ тук
