Днес, 17 май, се навършват 142 години от рождението на френския писател и журналист Анри Барбюс. Най-известен е със своя антивоенен роман „Огънят“. За него получава награда „Гонкур“. Тази и други негови книги са преведени на български, сред които „Палачите“ и „Сталин“. Барбюс е също така основател на революционната партия „Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави“. В „Палачите“ Барбюс пише и за ситуацията в България в периода 1923-1925 г. Умира през 1935 г.
„Благото на отделния човек или отделната нация е свързано с общото благо на всички.“
„Войната ще се повтаря дотогава, докато въпросът за нея не започне да се решава от тези, които загиват на бойните полета.“
„Да разбере живота и да го обикне в друго същество – в това е задачата на човека и в това е неговият талант; и всеки може да се посвети напълно само на един човек.“
„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.“
„Справедливост – това е дума, изпълнена с трепета на живота.“
„Изкуството свърши, когато за него започнаха да плащат.“
„Ние говорим на великия език на съзнанието и разума, пред който е безсилен езикът на религията.“
„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.“
„Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си.“
„Ти си млад и сам се учиш, за да можеш след това да учиш другите. Искаш да станеш преподавател, инженер, художник. Ти си бъдещият духовен наставник.“
„Младият човек на социалния фронт е и приемник, и инициатор. Днешният ученик е бащата на утрешния майстор.“
„Проповядването на най-високи идеали не служи за нищо, ако не може да се види положителния път за тяхното постигане.“
„Когато налице е явна лъжа, очевидно изопачаване на истината, тя трябва да се опровергае.“
„Ти си израснал в обстановка на измислици, илюзии и нужди. Познал си отчаянието, но не си разбрал истинските му причини. Израснал си в пустота.“
„Но университетът с нищо не може да ти помогне. Твоето бедствено положение е частица от всеобщата криза. Такива като тебе са твърде много, а това означава, че ти, взет самостоятелно, си просто излишен. Всичко около тебе оредява, свива се, опустява. Намалява броят на студентите, затварят се учебни заведения, опразват се факултети, съкращават се стипендии. Стигнало се е до там, че започват да ти създават всякакви препятствия, за изпиташ най-накрая отвращение от своята професия и да избереш нещо друго.“
„Университетът, в който ти се учиш и който те лъже, е държавно учреждение. … Университетът е нещо от рода на огромен контролно-пропусквателен пункт, в който се проверяват твоите лични данни, за да може след това знанията ти да се използват в интерес на господстващия строй, както се използват и всички духовни и морални завоевания на хората.“
„Часът на съпротивата настъпи. Настъпи часът да се бориш за цел, в която твоите интереси се сливат с интересите на всички, които ти не можеш да предадеш, без да предадеш самия себе си.“