Начало / Читатели / „Стъкленият похлупак“ от Силвия Плат (ревю)

„Стъкленият похлупак“ от Силвия Плат (ревю)

Златина ПЕТКОВА

Ако трябва да определя   „Стъкленият похлупак“ с две думи, то те ще са – мъртво вълнение.  Потапяш  се в тиха и прозрачна морска вода –двайсет годишната Естър Грийнуд е спечелила стипендия  за месечен стаж в елитното нюйоркско списание „Лейдис Дей“. Звучи като начало на колежански филм – безобидно и забавно – купони, напивания, свалки с момчета, модерни дрехи, снимки и интервюта. Можете дори да си помислите, че е история в стил „Сексът и градът“.
Естър е млада, красива, умна и болезнено амбициозна и от това водата изглежда още по-подходяща за плуване. На такива момичета не може да им се случи нищо лошо, в който и да било роман. И точно, когато сте се отпуснали и сте оставили думите да ви носят,  обръщате се и виждате, че брегът е на километри от вас. Правите отчаян опит да се заплувате в обратна посока, но това се оказва напълно невъзможно.

Книгата е мрачна, зловеща, на моменти дори демонична и всеки гуру на позитивната мисъл би я изгорил на клада пред куп журналисти.Още по-плашещо става, когато осъзнаеш, че героиня и писателка (писателки) се сливат до степен да не можеш да ги отделиш. Естър, Силвия и Виктория (романът излиза под псевдонима Виктория Лукас) се дописват и измислят непрекъснато. Трийсетте дни от стажа на Естър свършват с опит за изнасилване,  купища летящи дрехи и две кървави следи върху бузите й, които отказва да измие.  Освен тях, като спомен от Ню Йорк, запазва позлатена кутийка с гримове и калъфка за слънчеви очила, украсена с морска звезда. Тук Силвия сякаш излиза извън разказваната история и уж между другото споделя, че е изрязала звездата, за да си играе с нея бебето. Майката на Естър я прибира от гарата и на път към вкъщи й съобщава, че не са я приели на летния курс по творческо писане. Първият опит за самоубийство на Плат е точно след такъв отказ от страна Харвардския университет. В дома си младата жена изхвърля маската на увереността и постепенно се свлича в ямата на депресията.  Има пред себе си хиляди пътеки, а трагедията й се състои в това, че не може да избере. Ще си го спомняме  винаги, когато поглеждаме  красивата корица на „Сиела“- момичето, затворено в стъкления си похлупак под смокиновото дърво. Чуваме го как ни споделя: „ Исках всяка от тях, но да избера една, би означавало да изгубя останалите и както си седях безсилна да реша, смокините започнаха да съхнат и почерняват и накрая една по една изкапаха по земята в краката ми.“

Да бъдеш майка и съпруга или журналист, преподавател, поет, пътешественик, олимпийски шампион по гребане…Толкова много варианти за Естър, а зад тях- болката на Силвия, която като че ли е избрала един и с това е загубила останалите.  Изоставената съпруга изкрещява няколко пъти чрез героинята си :“ Аз никога няма да се омъжа.“  Открито феминистки са разсъждения на Плат за брака. Естър стои надвесена над главата на спящия Константин, мислейки какво ще бъде, ако се омъжи за него. Пране, готвене, чистене, гладене, дундуркане на бебета, докато чакаш мъжът ти да се върне от своя „трескав и вълнуващ ден“, за му сервираш вечерята и остатъкът от себе си.  Мъжете са подли, безхарактерни и маргинални. Съществуват само като фон, на който да изпъкне амазонката. Голото тяло на Бъди Уилард не предизвиква вълнение или възхищение у Естър. Фактът пък, че той вече спал с друга я освобождава от протестантските наставления на майка й да се пази за след сватбата. Нетипична е рационалността, с която  решава как и с кого да загуби девствеността си.

Същата плашеща женска сила, усещаме и в самоубийството, което планира. То не е игра на нещастно девойче в беда, целящо привличане на внимание, а категорично взето решение. Спасяването и последвалото психиатрично лечение са сякаш случайно настъпил резултат. А може би са израз на тайната надежда, която откриваме и в отворения финал, написан не от Силвия, а от Виктория Лукас. И само две седмици след излизането на „Стъкления похлупак“, недоволна от многоточието, Плат издърпва листа от ръката на тази измислена Виктория и поставя своята категорична точка. В утрото на 11 февруари 1963 г.тя прави закуска за децата си, а после пуска газта и слага главата си във фурната- стъкленият похлупак на съпругата. Жест, с който дръзко поправя едно  широко разпространено мъжко вярване и доказва, че има жени като нея, които ще предпочетат да бъдат във, но никога до печката. Затова се изисква особен талант и тя го притежава, както пише в стихотворението „Лейди Лазар“ :“ Умирането/ е изкуство като всичко друго./ Аз го владея изключително добре./Аз го постигам така, че се чувствам ужасно. /Аз го постигам така, че чувствам- това е реално. /Може би имам призвание“, заключва Плат, а аз ви приканвам да се насладите на цялата тази нездравословна, но възхитителна лудост.

„Стъкленият похлупак“  тук

Прочетете още

f2i91d5o_robin-sharma_625x300_16_February_19

Робин Шарма: Използвайте технологиите като прислужник, не ги превръщайте в свой Бог

„Използвайте технологиите като прислужник, не ги превръщайте в свой Бог!“ Това е съветът на популярния …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *