Лира Литературно-рекламна Агенция
Романът на Бернхард Шлинк „Четецът” предизвика световен фурор и стана материал за холивудски филм с едноименното заглавие, който пожъна голям успех. Кейт Уинслет играе ролята на някогашна надзирателка в концентрационен лагер, която е неграмотна и след войната се впуска в любовна авантюра с непълнолетен юноша. По-късно тя е изправена пред съда да отговаря за действията си като надзирател в концентрационен лагер. „Четецът” е за вината и позора на човека, за стремежа му да остане въпреки всичко човек. Предлагаме ви интервюто на Свен Шуман с Кейт Уинслет, публикувано в сп. „Цицеро”.
––––––
Госпожо Уинслет, във филма, създаден по бестселъра „Четецът” на Бернхард Шлинк, играете жена, която в следвоенните години започва любовна афера с непълнолетен юноша. В по-нататъшния ход на историята героинята трябва да отговаря пред съда за дейността си като надзирателка в концентрационен лагер. Как пристъпихте към тази сложна роля?
– За изпълнението на тази роля съществуваха многобройни изследвания, особено по отношение на историческото значение на Холокоста. Това, което ми помогна най-много, заедно с книгата на Бернард Шлинк, беше заниманието с неграмотността на героинята. Как се чувства човек, който не може да чете и да пише? Исках да съумея да се вживея в този позор, с който е била натоварена Хана (героинята във филма ) през целия си живот. Тя предпочита дори да бъде осъдена на доживотен затвор, само да не признае, че е неграмотна.
В каква посока бяха усилията ви за изграждане на ролята?
– Прекарах много време в една социална помощна организация в Ню Йорк, която дава знания по четене и писане на неграмотни хора от всички възрасти. Присъствах на много учебни занятия, в които най-младите участници бяха на 25 години, а най-възрастните на 73. За мен беше увлекателно да открия в разговори с тези хора, как са успявали да се държат във всекидневния си живот с тази лъжа. Как може да се води нормален живот с една такава слабост като неграмотността? Как се отнасяш към мъчителните ситуации в ресторанти, в магазини и преди всичко в професионалния живот? Имах щастието да науча толкова много, че да съм в състояние да се вживея пълнокръвно в ролята си.
В тази лъжа крие ли се ключ за разбиране пропадането на героинята, за разбиране на нейното минало като надзирателка в концентрационен лагер?
– Запознаването с неграмотността ми помогна да разбера човешкото измерение на героинята. Дори трябваше да се науча да обичам определени аспекти от нейната личност, за да не я изобразявам само като безсърдечно чудовище.
Защо Хана започва афера с един юноша на 15 години?
– Не става дума само за сексуалното пробуждане на един млад човек, но и за това на една по-възрастна жена. Почти съм сигурна, че преди тази любовна афера Хана не е изпитвала такива интензивни чувства на влечение и любов. Тя действително никога не е допускала човек до себе си, от страх да не бъде разкрита нейната тайна. Може би преди това тя не е имала никакви сърдечни отношения.
Вашата игра в „Четецът” въздейства автентично преди всичко затова, защото човек получава впечатлението, че вие не криете нищо както физически, така и психически. Какво беше по-трудно за вас: емоционалната голота или телесната?
– Винаги се вдига много шум около голотата, но в края на краищата тези сцени не бяха голямо актьорско предизвикателство за мен, тъй като бързо схванах къде е смисълът на тези интимни отношения. По-скоро сцените в съдебната зала бяха тези, които духовно ме измъчваха.
Какво ви създаваше трудности в работата?
– Беше трудно да разбереш Хана, когато поглежда съдията и го пита: „Моля, а Вие какво бихте направили тогава?” Намирах за мъчително да изрека това изречение, тъй като тя е една толкова уязвима и същевременно толкова ужасно наивна жена. Очевидно едва в този момент Хана осъзнава колко отвратителна е била работата й в концентрационния лагер. Бях радостна, че в помещението има много статисти от Германия, които през целия си живот е трябвало да се сблъскват с въпроса за вината на едно предишно поколение. И днес още ме побиват тръпки, когато мисля за това.
Как избягахте от клишетата, които неизбежно могат да се промъкнат при една такава роля?
– При оформянето на образа ми беше ясно, че много хора вече имат една твърдо изградена представа за Хана. Все пак „Четецът” е прочута творба на германската литература. Водени от своя собствен опит и познания за Холокоста много хора имат сигурно съвсем различни представи от мен как да се изгради този образ. Трябваше да се дисциплинирам, да не започвам дискусия с всеки, защото само по този начин можех да се придържам към образа на Хана, така, както си го бях изградила в моите очи.
Превод: Господин Тонев, със съкращения
„Четецът” тук
