Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Суровият мизансцен на Фелбака. Добре познатата ни вече писателка Ерика Фалк открива нацистки медал сред вещите на покойната си майка и се обръща за съвет към местния колекционер на исторически символи. Три месеца по-късно той е намерен мъртъв, а въпросът кой го е убил е само началото на поредица от мистерии. С петия си роман за Фелбака Камила Лекберг доказва, че е овладяла до съвършенство стихията на въображението си.
Ерика и Патрик са вече съпрузи, тяхната прелестна дъщеричка Мая току-що е навършила 1 година. Майка й е готова да се върне към писането, а Патрик е в отпуск по бащинство, нищо че е жаден за истинска работа. Все още неспособна да се концентрира, Ерика решава да надникне в дневниците на майка си, за да си обясни нейната емоционална сдържаност. От страниците започват да извират истории за приятелите й през 40-те години, един от които е убитият наскоро историк Ерик. Но там присъстват и брат му Аксел, който се присъединява към Съпротивата по време на Втората световна война, натоварен с опасна мисия, Франс, който се проявява като активен неонацист, както и Брита, наивно момиче, силно захласнато по Франс.
Авторката сръчно напластява мрачните подробности за престъплението върху един доста смущаващ исторически контекст. Ерика и Патрик се оказват въвлечени в разследване, което ще изведе на повърхността грижливо пазени тайни. Постепенно границите на доброто и злото се размиват, а участието на шведите във войната се оказва нееднозначно. Почитателите на скандинавския ноар няма как да не оценят този задълбочен, напрегнат трилър, богат на обрати и исторически материал.
Камила Лекберг е най-красивият и неумолим ураган на съвременната шведска проза. Живее в предградие на Стокхолм със съпруга си Мартин и трите им деца. Сюжетите й са неизменно обвързани с Фелбака – малкото рибарско селище, в което е родена. Намира се на 140 км. северно от Гьотеборг, има идилична атмосфера, но е белязано от исторически превратности. Всяко лято Фелбака се посещава от хиляди туристи, а постоянните жители са не повече от хиляда.
Продажбите на Лекберг надминават дори тези на Стиг Ларшон, с когото непрестанно я сравняват. Теми като наследството на миналото, ревността, самотата и отчуждението са централни за произведенията й. Посредством тях тя успява да изсече един доста сложен народопсихологичен профил, макар да изследва предимно психиката на убиеца, причините и емоционалните бездни, които превръщат едно убийство в методично и хладнокръвно действие. Може би единствената жена писател, постигнала сродно психологическо майсторство в изграждането на криминални портрети, е Патриша Хайсмит.
Животът е твърде кратък – не допуска невежество. Констатацията принадлежи на един от героите в „Немското дете” и спокойно може да се определи като лайтмотив на романа. Лекберг поднася на читателя непроницаем (до самия край!) криминален случай, разгръщайки постепенно една силно сгъстена семейна и историческа драма. Длъжни сме да познаваме и помним миналото, особено онова минало, осакатило милиони съдби и посяло дълбоки, неведоми травми. Защото рефлексиите на миналото са неразделни от индивидуалния опит и от ценностното осмисляне на съвременността.
„Немското дете“ тук
